Путин потрива ръце за Южен Кавказ след изборите в Грузия, в Молдова още е възможна руска изненада

Чрез изборите в Грузия и Молдова режимът в Кремъл се стреми да консолидира отново контрола върху постсъветското пространство и ще опита да извлече успехи там, за да постигне целите си в Украйна и на други места в бившия Съветски съюз, анализира американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW). Русия приложи различни методи от наръчника си за хибридна война, за да повлияе на изборите в Грузия и да се намеси пряко във вота в Молдова.

Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги

Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург

Припомняме, че в Грузия се проведоха парламентарни избори, на които проруската партия "Грузинска мечта", управлявала страната и до вота, спечели пълно мнозинство.

Още: Грузинският президент отказа да признае резултатите от изборите за парламент в Грузия

С крехко предимство на привържениците на евроинтеграцията в Молдова премина референдумът с въпрос "за" или "против" са гражданите влизането в ЕС да бъде записано като цел в Конституцията. А прозападният президент Мая Санду, която се бори за втори мандат, води на първия тур и отива на балотаж срещу прокремълския си опонент. И всичко това - въпреки данните за мащабно купуване на гласове от страна на Москва в най-бедната страна в ЕС: Само за два месеца: Русия дала близо 40 милиона долара за подкупи на избиратели в Молдова.

Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)

Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)

Грузия: руските имперски амбиции са живи

Твърдения за нередности при гласуването и предпоставки за протести на опозицията са дневен ред в Грузия след триумфа на "Грузинска мечта" (около 54%), което носи нови усложнения в отношенията между Тбилиси и Запада и засилване на влиянието на Кремъл в страната и в Южен Кавказ: Най-важните избори: Какво ще стане, ако Русия превърне Грузия в свой васал?

Четирите основни прозападни опозиционни партии заедно печелят около 38%. Резултатите сочат, че „Грузинска мечта“ ще получи около 89 места в 150-членния парламент, което е малко от „конституционното мнозинство“ от 113 места, необходимо за въвеждане на конституционните промени, на които се надяваше формацията на Бидзина Иванишвили - например забрана на прозападните опозиционни партии. Президентът Саломе Зурабишвили обяви, че не признава резултатите от изборите, намекна и за неуточнена мащабна намеса. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и други международни органи за наблюдение заявиха, че парламентарните избори в Грузия са били белязани от насилие, сплашване на избиратели, нарушаване на тайната на вота, подправяне на бюлетини, купуване на гласове, нарушаване на „зоните на неутралност“ около избирателните секции, нападения срещу членове на опозицията и нейни офиси, двойно гласуване. Представители на ЕС, Великобритания и САЩ изтъкнаха нередностите и призоваха грузинските власти да ги разследват.

Още: Проруската партия начело на Грузия плаши предизборно: Опозицията щяла да доведе война като в Украйна

Конституцията на Грузия създаде правни механизми, чрез които грузинският президент, най-малко една пета от парламента или общественият защитник могат да оспорят „конституционността на референдумите или изборите“, като сезират Конституционния съд за нарушения. Конституционният съд на Грузия обаче неотдавна се сближи с „Грузинска мечта“, като отказа да спре действието на спорния закон за „чуждестранните агенти“ и обяви, че Зурабишвили е нарушила Конституцията през 2023 г. Опозицията и грузинското гражданско общество вероятно ще се включат в мащабни демонстрации - председателят на опозиционната партия „Единно национално движение“ Тина Бокучава намекна за големи протести в координация със Зурабишвили. На 24 октомври грузинският министър на вътрешните работи Вахтанг Гомелаури обяви закупуването на няколко нови водни оръдия за полицията за борба с безредиците, вероятно в очакване на евентуални протести.

Още: Жертвите на нападението срещу коледния базар в Магдебург станаха пет

Още: Печен плъх върху руините на Кремъл: Нека Путин проведе дуела си със Запада в Москва

Снимка: Бидзина Иванишвили, Getty Images

Междувременно Европейският съюз може допълнително да затрудни напредъка на Грузия по пътя към членството ѝ в ЕС. Евроинтеграцията беше официално спряна с решение на Европейския съвет преди изборите - заради спорните закони по руски модел, приети от управляващите. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел сега каза, че ЕС ще направи оценка на бъдещите отношения с Тбилиси през ноември. Още западни страни може да замразят финансирането и сътрудничеството си с Грузия, прогнозират от ISW.

Още: Бой и фалшиви бюлетини: Решителните избори в Грузия са като от екшън филм (ВИДЕО)

Атмосферата на нестабилност вероятно ще провали евроатлантическите стремежи на грузинския народ, като същевременно ще засили руското влияние в страната и по-широкия регион на Южен Кавказ. Проучването „Кавказки барометър“, проведено от Центровете за изследване на Кавказ (CRRC) през април и май 2024 г., показа, че 70% от грузинците подкрепят членството в ЕС, а 57% от тях искат в НАТО. И все пак - по-вероятно е правителството на „Грузинска мечта“ да потуши протестите и да се отдалечи още от Запада, смятат американските експерти.

„Грузинска мечта“ и преди е използвала сила срещу протестиращите, особено по време на демонстрациите срещу закона за „чуждестранните агенти“, приет през май 2024 г. Сега се очакват по-големи протести, но и по-мащабни репресии. В руското информационно пространство до голяма степен се отбелязва победата на „Грузинска мечта“, което ясно показва, че партията е предпочитаният избор на Кремъл. Москва вероятно ще използва победата на „Грузинска мечта“ и проруската реторика на партията като възможност да засили ролята си в страната. Голямата цел е да възроди имперските граници и буферни зони, пише ISW.

Още: "Съдбата на Грузия виси на косъм": Десетки хиляди излязоха на шествие в Тбилиси (ВИДЕО)

Молдова: референдумът за ЕС може да бъде анулиран

Вторият тур на президентските избори в Молдова ще се проведе на 3 ноември, но все още не е ясно дали Конституционният съд ще официализира резултатите от референдума за ЕС на фона на твърденията за сериозни нарушения. Мая Санду води с 42,49% от гласовете (656 852 гласа), а Александър Стояногло има 25,95% (401 215 гласа).

Молдовската ЦИК потвърди резултатите от референдума и предаде доклада си на Конституционния съд, който разполага с 10 дни (т.е. до 4 ноември), за да ги потвърди или отхвърли. В Изборния кодекс се посочва, че Конституционният съд може да обяви референдума за „недействителен“, ако по време на гласуването или преброяването на гласовете са били допуснати „сериозни нарушения“, които „са повлияли на резултатите от референдума като цяло“. В случай че съдът обяви резултатите за недействителни, в рамките на две седмици ще има повторно гласуване. Ако ги одобри, предложените изменения на Конституцията ще влязат в сила след публикуването им в Държавен вестник.

Снимка: Мая Санду, Getty Images

На 24 октомври ръководителят на Главния полицейски инспекторат на Молдова Виорел Чернаутяну съобщи, че свързаният с Кремъл молдовски олигарх Илан Шор и руската държавна банка "Промсвязбанк" (ПСБ) са внесли в Молдова 15 млн. долара през септември 2024 г. и още 24 млн. долара през октомври. Чернаутеану съобщи, че 138 000 молдовци са получили пари чрез банката, но че мащабът на подкупа на избирателите на Шор вероятно е по-висок. Имало е и схема чрез използване на куриери, които физически да плащат на хората за техния глас. Изготвени са над 630 доклада за „пасивна изборна корупция“. Председателят на молдовската ЦИК Анжелика Караман заяви на 26 октомври, че според полицията свързаният с Кремъл и Шор избирателен блок „Победа“ е извършил „безброй“ действия, които са нарушили изборното законодателство в периода на кампанията и в деня на изборите.

Още: За момента не е възможно пряко нахлуване на Русия в Молдова: Анализ на Милен Керемедчиев (ВИДЕО)

На 25 октомври анонимно лице, определящо се като молдовски „офицер“, е изпратило имейл до няколко журналисти и издания със списък на 3789 души от „мрежата на Шор“. Според него през годините повечето прокурори „унищожават досиетата" срещу олигарха. В писмото се твърди също, че Шор е „купил“ повечето от служителите в Прокуратурата за борба с организираната престъпност и специалните дела и че олигархът е инструктирал хората от мрежата да гласуват с „не“ на референдума и да гласуват за Стояногло или Виктория Фуртуна на президентските избори. Това писмо и твърденията в него не може да се потвърдят по независим път.

В крайна сметка може да се окаже така, че изборните нарушения, свързани с гласуване "против" на референдума за ЕС, да провалят цялото обществено допитване, което в крайна сметка е с финален резултат "за". Комунистическата партия на Молдова поиска повторно преброяване и се оплака, че в много избирателни секции, намиращи се в държави от ЕС, са изложени знамена на Евросъюза и че това е равносилно на „предизборна агитация“.

Що се отнася до президентския вот - Ренато Усатий, бивш кмет на проруския град Белти и ръководител на „Нашата партия“, се класира на трето място с 13,79% от гласовете (213 169 гласа) Евентуалната подкрепа на Усатий за проруския кандидат на втори тур вероятно ще позволи на Стояногло да отправи сериозно предизвикателство към Мая Санду. Не е ясно обаче дали тази подкрепа ще дойде. Ако останалите кандидати на опозицията подкрепят Стояногло, на втория тур той би могъл да получи още около 274 000 гласа, ако се приеме, че избирателната активност остане същата, изчисляват експертите от американския мозъчен тръст. Избирателите, които искат да подкрепят референдума, но са по-малко ентусиазирани за подкрепа към Мая Санду, може да останат вкъщи на втория тур, което ще е добра новина за диктатора Владимир Путин. Все пак изключително важни остават гласуващите от чужбина.

Още: Пореден руски намек за украински сценарий в Молдова

Президентската платформа на Стояногло привидно подкрепя европейската интеграция на Молдова, но определя Русия като „партньор за развитие“, с който Кишинев „трябва да дружи“. Китай също е определян като такъв партньор от лагера на прокремълския кандидат. 

Кремъл вероятно ще се опита да попречи на преизбирането на Санду на 3 ноември - дори чрез разпалване на насилствени протести в навечерието на втория тур или след обявяването на резултатите, прогнозират от ISW.

На 18 октомври изданието Balkan Insight, посветено на Югоизточна Европа, съобщи, че източници от молдовските структури за сигурност, които са пряко запознати с разследването, са заявили, че Шор е финансирал обучението на млади молдовци в Москва, Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина) и Сърбия от сръбски и български граждани, свързани с руските разузнавателни служби и групата „Вагнер“. Посолството на САЩ в Босна и Херцеговина призова на 24 октомври босненските власти да „разследват задълбочено“ съобщенията за тренировъчния лагер в Република Сръбска. Тези доклади предполагат, че Москва се е опитвала да разпали насилствени протести в Молдова. Въпреки че молдовските власти са арестували някои хора, участвали в схемата за обучение, продължава да съществува заплаха, че свързани с Кремъл участници ще се опитат да разпалят насилие или в навечерието на втория тур на изборите на 3 ноември, или в седмиците след него, за да оспорят резултатите.

Още: На километри от Прародината: Ето какво прави България за запазване на българския език в Молдова