Решението за изпращане на полски войници в Украйна ще бъде взето само и единствено от Варшава, но такава стъпка не се планира - дори и след подписване на евентуално споразумение за примирие. Това обяви полският премиер Доналд Туск по време на съвместна пресконференция с Еманюел Макрон. Френският президент пристигна в Полша именно с тази цел - да обсъди какви гаранции за сигурност може да се предложат на Киев, ако новият американски президент Доналд Тръмп тласне Украйна към сделка с Русия.
Още: Макрон и Туск ще спасяват Украйна от следвоенна агресия: Три сценария за гаранции за сигурност
Туск отбеляза, че иска да сложи край на спекулациите за присъствието на войски на една или друга държава в Украйна след постигане на примирие, прекратяване на огъня или мир. „Решенията относно действията на Полша ще се вземат във Варшава и само във Варшава. А ние засега не планираме такива действия“, подчерта той, цитиран от РБК-Украйна.
Още: Кая Калас: Руските активи да бъдат използвани за пряка помощ на Украйна
Снимка: president.gov.ua
Председателят на полския парламент говори по темата
Полша може да изпрати миротворци в Украйна само под егидата на НАТО, каза междувременно председателят на Сейма - долната камара на полския парламент. Шимон Холовня заяви, че ако на този етап се обмисля полско участие, „няма друга формула за това освен НАТО“.
„Просто се нуждаем от гаранции за сигурност в такива ситуации. Ако този механизъм е наистина полезен за Украйна, стабилизира я и открива нови перспективи пред нея, той трябва да бъде твърдо вкоренен в езика, който Русия разбира“, смята той.
Poland can send peacekeepers to Ukraine only under NATO auspices, says the speaker of the Sejm
— NEXTA (@nexta_tv) December 12, 2024
The speaker of the Polish Sejm, Szymon Hołownia, stated that if any Polish involvement is considered at this stage, "there is no formula other than NATO for this to happen."
"We… pic.twitter.com/vzto39MDWn
Още: В НАТО обсъждат повишаване на разходите за отбрана, но има съществен проблем
Вицепремиерът по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна Олга Стефанишина заяви, че Киев е готов да обсъди разполагането на чуждестранен военен персонал на своя територия.
Още: Шолц готов да продължи диалога с Путин, макар последният разговор да e бил "разочарование"
Подновените дискусии за западни военни в Украйна
По-рано тази година Макрон не изключи възможността Европа да изпрати войски в Украйна. Той обаче отбеляза, че съюзниците на Киев все още не са постигнали консенсус по този въпрос. Имаше все пак държави, които се съгласиха да обмислят такава възможност, а именно Латвия, Литва и Естония. Отвъд океана това важи за Канада.
Още: Мирните преговори за Украйна могат да започнат още тази зима: Туск преди председателството на ЕС
Новите дискусии, които се водят в Европа, този път са за миротворци на украинска територия. Наскоро френският вестник Le Monde съобщи, че Макрон е обсъдил това с британския премиер Киър Стармър. Германия, в лицето на външния министър Аналена Бербок, публично предложи такава идея, говорейки за германски военни.
Снимка: Getty Images
Според полската медия Rzeczpospolita Париж и Варшава разговаряли за потенциални 40 000 души мироопазващи сили в Украйна, съставени от войски от чужди държави.
Още: Самозваната "мирна мисия" на Орбан продължава: Ще се среща с Ердоган
Най-голямото искане на Украйна е да получи официална покана за присъединяване към НАТО, но членове като САЩ и Германия се противопоставят на това, загрижени да не бъдат въвлечени във война с Русия. Без членство в Алианса Киев се опасява, че всяко мирно споразумение просто ще позволи на Русия да си поеме дъх и да атакува отново, след като възстанови армията си. Затова съюзниците обмислят какъв вид гаранции за сигурност да предоставят.
Наскоро украинският външен министър Андрий Сибиха цитира проваления Меморандум от Будапеща, подписан през 1994 г., като олицетворение как всякакви подобни гаранции не работят. Тогава Украйна се отказва от ядрения си арсенал от съветската епоха в замяна на гарантиране на сигурността, включително от страна на Русия. През 2014 г. Руската федерация окупира Крим, нахлу в Донецка и Луганска област, а през 2022 г. започна пълномащабна война в Украйна.
Още: Украйна официално се отказа от всякакви гаранции за сигурност, които заместват членството в НАТО
