В продължение на половин век не се казва нищо за една от най-страшните хуманитарни катастрофи на 20 век: между 1932 и 1933 година в Съветския съюз около осем милиона души умират от глад, половината от които в Украйна, която още тогава е наричана „житницата на Европа“.
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 24.04.25 - Какво съдържа окончателното мирно предложение на Тръмп?
Още: Напук на предупрежденията на Брюксел: Вучич ще присъства на парада на 9 май в Москва
Съветският диктатор Сталин и неговият режим умишлено оставят селяните в Украйна да гладуват, тъй като се опасяват от въстание срещу комунистическия режим и провежданата от него принудителна колективизация в селското стопанство.
След това започват да се държат така, като че ли никога не е имало глад. Резултатите от едно преброяване се укриват, а преброителите са разстреляни. Над два милиона са и жертвите на глада в Казахстан. А руският режим и до днес оспорва отговорността си за тази катастрофа.
Съветската пропаганда говори за "дефицит на храни"
Още: Ватиканът обяви 9-дневен траур: Ето кога започва
Още: Затвориха за кратко американска военна база в Германия: Каква е причината?
Все пак информация за Гладомора (гладна смърт на украински) е имало още навремето. Британският журналист Гарет Джоунс обикаля през 1930-те години Съветския съюз и засегнатите райони в Украйна, след което споделя впечатленията си на пресконференция в Берлин. Там за първи път се споменава не за „дефицит на храни“, както бива наричано явлението от сталинската пропаганда, а за „глад“. Джоунс е единственият западен журналист, посетил тези места, но така и не му повярвали – на фона на статиите от Москва на други западни кореспонденти, които били изпълнени със съветска пропаганда.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Тролове, слухове и (не)реално насилие: Отношението на Полша към украинците рязко се промени
Още: Нова поредна руска катастрофа: раждаемостта спадна до нивата отпреди векове
Западните историци, които изследвали Гладомора, пък били дискредитирани, разказва Щефан Крафт, режисьор на пиеса за страшния глад, представена в Кьолн. Той изтъква, че европейската левица е искала да подкрепи съветския проект и това обяснява защо Гладоморът е бил премълчаван. „Вестниците са пишели за Гладомора, но проблемът е бил игнориран, за да не бъде застрашен утопичният проект на социализма.“
"Планирано масово убийство"
Сега, след руската инвазия в Украйна, германският Бундестаг даде своята политическа оценка за ужасното престъпление и призна Гладомора за геноцид. В това отношение няма никакво съмнение, казва американската историчка Ан Апелбаум: „Това е било планирано и разпоредено масово убийство“.
Още: За шпионаж, саботажи и кибератаки: Германия изгонила "много" руски агенти
Още: Първи кардинали с откази от конклава: Започна подготовката за избора на нов папа, ето кои ще избират
Актьорът Андре Ерлен, който участва в кьолнската постановка, посветена на Гладомора, настоява, че дебатите за тази историческа катастрофа трябва да продължат. „Гладоморът трябва да бъде възприеман като част от изтърпяното от народа насилие. Това е просто друг вид колониална история“, смята Ерлен, визирайки преживяното от Украйна по време на Руската империя, на Съветския съюз и на модерна Русия.
Източник: Дойче веле
