Журналистите са изправени пред сериозни заплахи дори в така наречените "безопасни пространства", където сигурността е все по-застрашена с нарастващото използване на инструменти за наблюдение като шпионски софтуер Pegasus или Candiru. Това заяви ръководителят на ООН по правата на човека Мишел Бачелет, цитиран от БГНЕС.
Мишел Бачелет говори по време на събитие, посветено на Световния ден на свободата на печата, организирано в Женева. На него присъстваха журналистите Мария Реса от Филипините и Дмитрий Муратов от Русия, които заедно спечелиха Нобеловата награда за мир през 2021 г. за своята работа. Те са първите журналисти, получили наградата от 1935 г. насам.
"Нарастващото използване на инструменти за наблюдение като шпионските програми Pegasus или Candiru навлиза дълбоко в устройствата и живота на хората", заяви Бачелет, определяйки ги като "оскърбление на правото на неприкосновеност на личния живот и пречка за свободата на изразяване". Тя отдаде дължимото на онези, които нямат друг избор, "освен да работят в условията на все по-нарастващ тормоз, сплашване, наблюдение и риск за живота и препитанието им". "Те го правят в името на всички нас - за да имаме достъп до свободна, точна и независима информация. За да можем да живеем в справедливи и мирни общества."
Реса основава сайта за разследващи новини Rappler, а Муратов е главен редактор на независимия вестник "Новая газета" в Москва. Реса поиска специална съдебна заповед, за да присъства на събитието, а вестникът на Муратов е закрит. Те обсъдиха състоянието на свободата на печата по покана на фондация "Свободни карикатуристи" в Женева.
Бачелет заяви, че въпреки решаващата им роля в обществото, журналистите работят под сериозна заплаха, независимо дали в зони на конфликт или в страни с ограничено гражданско пространство или с високи нива на организирана престъпност. "И дори в така наречените безопасни и демократични пространства тяхната сигурност е все по-застрашена", каза ръководителят на ООН по правата на човека. Тя посвети по-голямата част от речта си на "съвсем реалната заплаха, която наблюдението представлява за работата на журналистите".
"Използването на шпионски софтуер доведе до арести, сплашване и дори убийства на журналисти. То застрашава техните източници. То изложи на риск семействата им", каза тя. Журналистите често са принудени да поемат по опасния път на автоцензурата, за да се противопоставят на тези инструменти.
"Съобщава се, че шпионският софтуер Pegasus се използва в най-малко 45 държави, често в пълна тайна и извън всякаква правна рамка", каза Бачелет, като обясни, че новите и бързо развиващи се методи за наблюдение създават рискове, като същевременно припомни, че обществото има правна основа за реакция.
"Международната рамка за правата на човека, и по-специално Международният пакт за политически и граждански права, осигурява такава основа", каза ръководителят на ООН по правата на човека.
Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека също предоставят рамка за частния сектор, включително за частните компании за наблюдение. "Днес обаче държавите провалят журналистите, като не прилагат тези рамки. Свидетели сме на бързо нарастване на международната продажба на инструменти за наблюдение, като пазарът процъфтява поради липсата на регулации и контрол."
Бачелет заяви, че броят на задържаните журналисти в света е нараснал до 293, а съдебните производства все по-често се използват и срещу разследващи журналисти, за да се възпрепятства работата им, като през миналата година е съобщено за 55 убити журналисти.
