Международната организация „Репортери без граници“ (RSF) изпрати писма до двама специални докладчици на Организацията на обединените нации (ООН) с искане да осъдят официално правителствата, които са нарушили правото на информация във връзка с коронавирусната епидемия, защото по този начин те са изложили на опасност общественото здраве и живота на хората, както в собствените си страни, така и в останалите държави по света.
Молбата за санкцията е отправена до специалния докладчик за правото на здраве, литовката Дайниус Пурас и специалния докладчик за правото на свобода на мнение и изразяване, американецът Дейвид Кей, съобщават от RSF.
Фактите, посочени в писмото до ООН, са събрани от нов инструмент на RSF, наречен "Tracker-19", който има за цел да оцени последствията от пандемията Covid-19 за журналистиката, документирането на държавната цензура и умишлената дезинформация и тяхното въздействие върху правото на достоверни новини и информация. Той също така предлага препоръки как да се защити журналистиката по време на пандемията.
В писмото са изброени случаи на цензура, произволно задържане, тормоз или насилие срещу журналисти и нарушаване на законодателното развитие в общо 38 държави. Списъкът не е изчерпателен.
Припомняме, че България също попадна в полезрението на организацията с две конкретни действия, които намериха място в докладите й. „В България, която е на най-последното място в ЕС в Световния индекс за свобода на печата (111-то място), правителството прие закон, който наказва разпространението на невярна информация за коронавирус със затвор до 3 години и глоба от 5000 евро. В крайна сметка законът беше наложено вето от президента.“, посочват „Репортери без граници“.
Втория аспект за който вероятно ще има последствия е следеното на хора през мобилните им телефони: „От началото на епидемията Covid-19 авторитарните държави като Китай и Русия и демократичните като Израел, България, Южна Африка и Еквадор съобщават, че използват данните за местоположението на мобилните телефони. RSF признава необходимостта от ефективни мерки за проверка на разпространението му, но настоятелно призовава правителствените ръководители да гарантират, че тези мерки гарантират анонимност както и че се зачита поверителността на източниците на журналистите. В България полицейските сили са упълномощени да получават данни от станциите на операторите на мобилни услуги без предварително съдебно разрешение, за да проследяват карантинирани или хоспитализирани лица, които не спазват тези мерки. Само в рамките на 24 часа след получаване на такива данни полицията трябва да уведоми съдия, който може или не може да одобри искането. Досега подобен режим е съществувал само в изключителни случаи като пряката заплаха от терористичен акт.“
„Бразилският и американският президент организираха свирепи словесни атаки срещу журналисти. Репортери са арестувани в Алжир, Йордания и Зимбабве. Оруелски закон наложи „държава на информационната полиция“ в Унгария. Премиерът на Камбоджа използва кризата Covid-19, за да укрепи авторитета си. А в Китай потискането на журналистиката позволи епидемията да се разпространи в Ухан, а след това и в останалия свят. RSF също е много загрижен за журналистите в Турция и Саудитска Арабия, които въпреки епидемията все още са задържани в затворите, където са много уязвими към вируса.“, посочват в писмото си до ООН от организацията.
В правомощията на специалните докладчици на ООН са проверката, наблюдението, консултирането и публичното докладване по въпросите с правата на човека. Ако нарушенията бъдат потвърдени, те могат да ги денонсират и да помолят съответните правителства да се откажат от тях. Това, което са наблюдавали, може да бъде включено и в публичните им доклади до Съвета за правата на човека на ООН и Общото събрание на ООН.
В преамбюла на Международната декларация за информация и демокрация, одобрена от комисия от 25 видни личности от 18 страни, се казва: „Знанията са необходими на хората, за да развият своя биологичен, психологически, социален, политически и икономически капацитет."
Въз основа на тази декларация 35 държави се присъединиха към Партньорство за информация и демокрация, което признава правото на достоверна информация и казва: „Информацията може да се счита за достоверна, доколкото нейното събиране, обработка и разпространение са безплатни, независими, разнообразни и основани на кръстосана проверка на различни източници в плуралистичен медиен пейзаж, където фактите могат да доведат до многообразие на интерпретацията и гледните точки.“
„Коронавирусната епидемия изисква спазване на принципите на свободата на словото и правото на информация“, заяви генералният секретар на RSF Кристоф Делуар. „Както се казва в Декларацията за информация и демокрация, „правото на информация се състои в свободата да се търси и получава достъп до достоверна информация“. Нарушаването на това право застрашава здравето и дори живота на хората. Призоваваме институциите на ООН да осъдят публично правителствата, които нарушават това право."
