НАТО официално покани Швеция и Финландия да се присъединят към Алианса. Това стана ясно от изявление на държавните и правителствените ръководители на страните членки на отбранителния съюз по време на срещата на върха в Мадрид.
"Днес решихме да поканим Финландия и Швеция да станат членове на НАТО и се съгласихме да подпишем протоколите за присъединяване", се казва в изявлението, публикувано от генералния секретар Йенс Столтенберг. "Присъединяването на Финландия и Швеция ще направи съюзниците по-сигурни, НАТО - по-силен, а евроатлантическото пространство - по-безопасно", се казва още в комюникето. Добавя се още, че Алиансът е договорил и нова стратегическа концепция.
Столтенберг нарече решението "историческо". "Това е добро споразумение за Турция, добро споразумение за Финландия и Швеция и добро споразумение за НАТО. Бих искал да благодаря на Турция, Финландия и Швеция, че приеха моята покана да участват в преговори за намиране на единен път напред", каза той на пресконференцията в Мадрид.
По-рано днес Столтенберг заяви, че след поканата към Стокхолм и Хелзинки НАТО ще се нуждае от процес на ратификация в 30 парламента, а това винаги отнема известно време. "Но очаквам и този процес да протече доста бързо", отбеляза генералният секретар на отбранителния съюз.
Още снощи стана ясно, че Турция, Швеция и Финландия са постигнали консенсус по кандидатурите на Стокхолм и Хелзинки. Анкара чакаше да получи конкретни стъпки относно борбата на шведското и филнадското правителство срещу тероризма. Президентът Реджеп Ердоган визираше Кюрдската партия ПКК, чиито активисти скандинавските страни са приемали през годините, както и сирийското крило на смятаната от Турция за терористична организация – YPG.
Швеция и Финландия подадоха заедно молби за присъединяване към НАТО миналия месец – заради руската военна агресия в Украйна и опасенията за сигурността си. Така двете скандинавски държави изоставиха дългогодишната си политика на военен неутралитет. Те обаче срещнаха неочаквана опозиция от Анкара. Причината е, че Стокхолм подкрепя кюрдските сепаратисти, смятани в Турция за терористи. Ердоган не беше доволен и от наложеното оръжейно ембарго срещу Турция през 2019 г. от страна на скандинавските държави.
Последната пречка пред Швеция и Финландия падна, когато шведският премиер Магдалена Андерсон обеща промени в закона, свързани с тероризма, които ще се приемат от 1 юли.
Междувременно Турция заяви, че сега ще настоява за екстрадирането на 33 заподозрени в "тероризъм" от Финландия и Швеция в рамките на споразумението, което премахна възраженията на Анкара срещу кандидатурите на двете скандинавски държави за присъединяване към НАТО. Министърът на правосъдието на Турция заяви, че ще поиска от тях да "изпълнят обещанията си".
Късно във вторник Финландия и Швеция се споразумяха да "разгледат експедитивно висящите искания на Турция за депортиране или екстрадиране на заподозрени в тероризъм лица".
Русия, от своя страна, осъди разширяването на НАТО като „дестабилизиращ фактор".
