Пенсиониран руски адмирал заяви, че катастрофата с "Курск" през 2000 г. била предизвикана от сблъсък с подводница на НАТО. Това е недоказано твърдение в противоречие с официалното заключение, че най-тежкият морски инцидент в постсъветската история на Русия е бил резултат от дефектно торпедо, предаде Асошиейтед прес.
Пенсионираният адмирал Вячеслав Попов, който е бил командващ на руския Северен флот, когато "Курск" експлодира и потъна по време на морски учения в Баренцово море, отправи обвинения в публикувано днес интервю. В него той казва, че натовска подводница неволно се ударила в "Курск", докато я следяла от близко разстояние. Попов каза за държавната агенция РИА "Новости", че западната подводница също била повредена при мощната експлозия и изпратила сигнал за бедствие от района. Адмиралът не каза коя е била натовската подводница и призна, че няма доказателства, с които да подкрепи твърденията си, предава 24 часа.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отказа да коментира казаното от Попов и припомни, че официалното разследване е заключило, че катастрофата е била предизвикана от експлодирало гориво, изтекло от дефектирало торпедо. Попов, който беше обвинен за мудната си и неадекватна реакция на катастрофата в качеството му на командващ Северния флот, и преди е говорил за сблъсък, предизвикал катастрофата, но сегашното му изявление е по-директно и по-подробно. Съобщения в руски медии споменаваха за две американски и една британска подводница, които били забелязани в района, близо до руските морски учения в Баренцово море, когато стана катастрофата с "Курск".
"Курск" потъна на 12 август 2000 г. след две мощни експлозии. Повечето от 118-те души екипаж загинаха веднага, но тъй като подводницата потъна само на 108 метра от повърхността, 23 души от екипажа успяха да избягат в задния отсек и там чакаха помощ. Обърканото командване на руския флот изгуби часове, преди да започне издирване, а властите отказаха предложения за западна помощ и упорито изпращаха руски мини подводници, които направиха няколко безуспешни опити да се скачат с аварийния люк на "Курск.
Седмица по-късно Русия най-после извика норвежки водолази. Само за броени часове те отвориха люка, но вече бе твърде късно за спасяване на когото и да било. След катастрофата високопоставени военни от руския флот казаха, че първоначално оцелелите може да са били живи в продължение на три дни. Разследването обаче в крайна сметка заключи, че те са починали от отравяне с въглероден оксид в рамките на 8 часа след взрива - много преди да може да пристигне каквато и да било помощ. Неадекватният начин, по който бе ръководена операцията по спасяването на екипажа на подводницата, разтърси страната и накърни престижа на президента Владимир Путин, отбелязва АП. Останките на "Курск" бяха извадени през октомври 2001 г., което позволи на разследващите да извадят и 115 тела и да претърсят разрушения корпус на подводницата за улики за причината за катастрофата.
