От септември част от учениците в Русия ще изучават история по нов комплект учебни помагала, издаден с участието Руското военно-историческо общество (РВИО) под редакцията на бившия министър на културата Владимир Мединский.
Той е и помощник на президента Путин, тъй че появата на неговото име върху корицата на новия учебник породи съмнения у много професионални историци и родители. Те се тревожат, че ултрапатриотичните (според тях) възгледи на Мединский могат да повлияят върху качеството на учебника. Основателни ли са тези опасения, пита в анализ "Дойче веле". И пише:
Преди няколко години представители на РВИО предприеха разкопки в Карелия, за да докажат, че част от тленните останки на близо 10 000 души, заровени в един известен общ гроб, принадлежат не на жертви на сталинските репресии, а на червеноармейци, убити от финландците. А когато беше министър, самият Мединский възразяваше срещу финансирането на проекти, които подлагат на критична оценка случващото се в Русия.
Логично е да предположим, че и новият учебник едва ли ще блести с критичен подход към историята на страната. Това се подразбира и от изявлението на представители на РВИО: „Комплектът от 11 учебника ще възпитава у руските ученици чувство на гордост от своята родина, патриотизъм, гражданска отговорност и съпричастност към историята на многонационалния руски народ“.
Критиците на новия учебник най-сериозно се тревожат от последната част на УМК, която е посветена на периода от началото на 20 до началото на 21 век. Това е исторически период, за който руснаците и до ден-днешен водят ожесточени спорове. Най-вече по теми като сталинските репресии, Втората световна война, разпадането на СССР и последвалите го десетилетия.
Независимо от опасенията, ключовите исторически моменти от 20 век, до 90-те години, са предадени съвсем адекватно и с емоционална умереност, признават редица историци. Казва се, например, че сталинските репресии са взели „огромен брой жертви“. Авторите посочват, че в периода, в който Сталин ръководи страната, на репресии са били подложени повече от 3 милиона души. И че в лагерите хората са се трудили в изключително тежки условия, страдайки от глад и студ.
Друга гореща тема от новата история е Договорът за ненападение, сключен между СССР и Германия през август 1939 – известен още като „Пакт Молотов-Рибентроп“. Авторите на учебника не скриват факта, че към договора има секретен допълнителен протокол, където се определят сферите на влияние в Източна Европа. В учебника се говори и за различните оценки, които историците и политиците дават на договора.
Така стигаме до следващия много оспорван исторически период – 90-те години на 20 век, веднага след разпадането на Съветския съюз. Авторите на „комплекта“ го описват като период на неуспехи, макар и с някои нюанси. Те установяват, че рафтовете в магазините постепенно са се напълнили със стоки, но набиращият обем и влияние частен сектор попаднал под контрола на „бюрократичен и криминален капитал“. На руснаците им раздали ваучери, но не им обяснили как да ги използват. „Реформите не постигнаха начертаните цели и доведоха до възникването на полубюрократичен режим, зависим от международния капитал“, констатират авторите.
Според тях, с появата на Владимир Путин Русия си възвърнала авторитета на международната сцена и престанала да бъде „младши партньор“ на САЩ и Евросъюза.
