На 20 март Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) публикува информационен доклад, в който се представя актуалното състояние във връзка с правото на хората с увреждания да гласуват на европейските избори.
В доклада, озаглавен „Права на практика на хората с увреждания да гласуват в изборите за Европейски парламент“, става ясно, че въпреки големия брой правно обвързващи документи, които защитават правата на хората с увреждания в ЕС, милиони граждани с увреждания няма да бъдат в състояние или няма да имат възможност да гласуват тази пролет, или най-малкото ще имат трудности да гласуват.
Неговият автор, полският член Кшищоф Патер, заяви: „В доклада се представя грозното лице на Европа — действителност, която далеч не отговаря на нашите очаквания, основни международни правни актове и политически декларации.“
Като се позовава на наскоро стартираната кампания на Европейския парламент във връзка с европейските избори и нейното мото „Този път ще гласувам“, г-н Патер заяви: „Изглежда, че за лицата, които вземат решения, и медиите единственият проблем е как да се мотивират гражданите на ЕС да гласуват. При все това голям брой граждани с увреждания могат единствено да заявят — още веднъж няма да мога да гласувам по технически причини в моята държава. Или националното законодателство в моята страна отново не ми позволява да гласувам.“
Според доклада милиони гласоподаватели ще бъдат възпрепятствани от технически пречки в избирателните секции, които не отчитат техните нужди вследствие на различните увреждания.
Освен това според оценките около 800 000 граждани на ЕС, страдащи от психични здравословни проблеми или с умствени увреждания, няма да могат да се възползват от правото си да гласуват предвид национални разпоредби, които са в сила в 16 държави членки, което ЕИСК смята са особено тревожно.
В девет държави от ЕС тези хора автоматично губят правото си да гласуват, когато правоспособността им е намалена или им е назначен настойник. По силата на седем национални законодателства способността им да гласуват се оценява индивидуално от съдилища или медицински съвети.
Процедурите за отнемане на правото на глас се различават значително в отделните държави членки. Докато в някои от тях те са насочени само към пациенти в тежко медицинско състояние, които не са в състояние да контактуват с други хора, в други държави хиляди хора трябва да преминат през сложен процес, който понякога дори включва тест за общи познания с въпроси по физика или история (например „Каква е скоростта на светлината“ или „Коя е Екатерина Велика?“).
Стойностите също варират — в Португалия едва около 100 души не са в състояние да упражняват правото си на глас, докато в Германия и Полша броят им се покачва съответно на 82 000 и 90 000.
Що се отнася до пречките от техническо естество, въпросът за адаптирането на избирателните секции се разглежда много различно от държавите членки. В шест държави няма разпоредби за осигуряване на достъп до избирателните секции за хората с увреждания. И докато в единадесет държави се прилага общият принцип, че всички избирателни секции трябва да бъдат адаптирани, на практика тази достъпност се разбира по доста ограничен начин.
„Публичните органи често определят дадена избирателна секция за „достъпна“ само ако човек в инвалидна количка може да влезе в нея, като се пренебрегват нуждите на хора с много други увреждания. По-голямата част от избирателните секции в ЕС не са изцяло адаптирани към нуждите на хората с различни увреждания“, заяви г-н Патер.
В 18 държави членки незрящите гласоподаватели нямат възможност да гласуват самостоятелно. В осем държави членки няма алтернативни форми на гласуване като гласуване по пощата, електронно онлайн гласуване или преносима избирателна урна. Това означава, че всеки, който физически не е в състояние да се придвижи до избирателната секция, няма да може да гласува.
В 12 държави националните разпоредби не позволяват на гласоподавателите да сменят избирателната секция с по-подходяща, ако тя не им е определена въз основа на тяхното местожителство.
Въпреки тази мрачна картина обаче докладът дава основания за надежда. В него са посочени 200 примера за добри практики и положителни решения във всяка държава членка.
Например в Румъния гласоподавателите имат право да означат името на кандидата с печат, осигурен от избирателната комисия. В Литва властите предоставят онлайн карта, на която са посочени избирателните секции, които са най-подходящи за гласоподавателите с намалена подвижност. В Естония всички граждани могат да гласуват по електронен път. Гласоподавателите в Дания имат възможност да гласуват предсрочно — от два дни до три седмици предварително в определени избирателни секции.
В доклада също така се посочват по-скорошни положителни промени в държавите, например мерки за премахване на автоматичното отнемане на правото на глас за всички граждани, поставени под попечителство.
На пленарното заседание в сряда членовете на ЕИСК гласуваха да бъде изпратен на институциите на ЕС, националните правителства и НПО, които представляват хората с увреждания или чиято дейност е насочена към правата на човека.
Г-н Патер заяви, че целта на доклада не е да критикува която и да е от държавите от ЕС. ЕИСК се надява, че с положителните си примери той ще помогне на лицата, вземащи решения на европейско и национално равнище, да изготвят всеобхватни решения за отстраняване на пречките от правно и техническо естество, които възпрепятстват значителна група граждани на ЕС да упражнят основните си права. Освен това той би трябвало да е от полза и за НПО, които отстояват правото на гласуване на национално равнище.
„Ако се приложат най-добрите практики от всички държави, ще се изгради идеална система, при която всеки гражданин на ЕС с увреждания ще има не само пълно право да гласува, но и ще може да избере най-удобната за себе си форма на гласуване“, заяви г-н Патер.
„Смятам, че този доклад ще спомогне за създаването на разпоредби, които гарантират, че нито един гражданин на ЕС няма да бъде лишен от правото си да гласува на изборите за Европейски парламент през 2024 г.“, заяви в заключение г-н Патер.
Контекст:
Докладът е изготвен въз основа на проучвания, проведени между 2016 и 2018 г. във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Обединеното кралство. Включената в него информация е предоставена предимно от публичните органи, отговарящи за изборния процес, и НПО, представляващи или подкрепящи хора с увреждания, но също така и от членове на ЕП и представители на Европейския форум на хората с увреждания.
Линкове:
