Над 100 случая на преследване на религиозни организации и техните служители са установени на окупираните от Русия украински територии след началото на войната. В тях не са включени почти 600 разрушени храмове и религиозни центрове по време на щурма на украински градове и села. В свое собствено изследване руското издание "Верстка" е преброило обиските, похищенията, разпитите с измъчвания, изселванията и разрушаването на сгради от руските окупатори.
"Верстка" е установила най-малко 109 акта на натиск върху храмове и религиозни деятели срещу пет религиозни вероизповедания.
Най-често на репресии са били подлагани православни християни и протестанти. Най-малко 43 свещенослужители са се сблъскали с репресии: осем от тях са били пленени, а петима са убити.
В най-малко 66 от случаите са били конфискувани, ограбени и унищожени сгради на църкви, джамии, религиозни центрове и свързани с тях организации. На тяхно място руските военни са разполагали складове с оръжие, а проруските власти са откривали отдели на полицията, Росгвардия и офиси на "Единна Русия" - партията на Владимир Путин.
Снимка: Getty images
Пет вероизповедания
През септември 2022 г. в Мелитопол руските войници влизат в баптиската църква "Благодат", когато там се е извършвало богослужение, предавано онлайн. Стотици зрители виждат как въоръжени прекъсват службата, обвиняват членовете на църквата във връзки със САЩ, преписват личните данни от паспортите на всички присъстващи и им забраняват да посещават митинги срещу окупацията.
ОЩЕ: Украинската църква: Руският патриарх Кирил да бъде лишен от престол, проповядва ерес
Според анализ въз основа на открити източници - съобщения от медиите и доклади на правозащитници - за година и половина война са установени 109 акта на натиск срещу храмове и религиозни деятели от руска страна. Хората са отвличани, арестувани, пленявани, измъчвани и убивани. А сградите, в които са били разположени храмовете - са били обискирани, ограбвани, конфискувани и умишлено разрушавани.
Най-малко пет религиозни вероизповедания са били обект на преследване от страна на руските войски и окупационни власти. Сред тях са: православни християни, католици, протестанти, мюсюлмани и йеховисти.
В случая с православните християни натискът е бил както върху служители на Православната църква на Украйна (ПЦУ), получила независимост през 2019 година, така и срещу служители на Украинската православна църква към Московската патриаршия (УПЦ МП). Последната често е обвинявана във връзка с руските власти по време на войната.
Най-малко в 39 случая на репресии са били подлагани протестанти и 14 има срещу католици.
По данни на Института за религиозна свобода за една година война, към февруари 2023 г., в резултат на обстрели са пострадали или са се оказали напълно разрушени над 500 религиозни обекти.
Установени са 43 акта на адресни преследвания на свещенослужители. В 18 от тях хората са били принудени да напуснат града и да преустановят дейността си. В 12 случая те са били принудително изселвани. Осем свещенослужители са били пленени, а петима да убити.
Разпити, отвличания и въдворяване
По думите на Виктор Сергеев, пастор от Меритополската християнска църква, през март 2022 година през нощта руските военни обкръжили дома му, а него, както и други служители и хора, живеещи в съседство, са били отведени на разпит в сградата на църквата. По-късно Сергеев разказва на журналистите, че военните са поискали да напише на сградата "Русия" и да призове гражданите да не участват в митинги срещу окупацията. Също така питали "Обичате ли Русия".
В същата нощ е разпитан и пасторът на църквата Марк Сергеев. Той разказва, че когато военните нахлули в дома му, по-големият му син е бил събуден от лъча на лазера на оръжието, което било насочено към него.
През март 2022 г. по време на атаките срещу Мариупол руските военни задържат пастора на баптиската църква Михаил Резников и служителя Андрей Фоменко, когато двамата отиват за продукти за хората, скрили се от обстрелите в църквата. През септември 2022 г. руските военни отвличат пастора на друга баптистка църква и жена му заради отказ за предоставят храма за провеждане на референдум.
Измъчвания, плен и убийства
Жителите на окупираните територии разказват, че освен обидите и заплахите за разправа, по време на разпитите и задържанията са били бити. Хората са държани без вода, храна и без достъп до тоалетна.
"Биха ме с крака по ребрата и гръбначния стълб, а така също и по кръста с нещо твърдо. Ритаха ме в краката, за да падам", споделя Рустем Асанов, имам от кримско-татарската религиозна общност "Бирлик".
За побои споделя и свещеник от гръко-католическата църква от Мелитопол Пьотр Кривицки. Той е бил задържан в двора на църквата в края на ноември, а по-късно депортиран от града. Живее в окупация повече от 9 месеца.
В отделни случаи разпитите са завършвали с плен. Свещеникът от Одеската епархия Василий Вирозуб прекарва в колония в Белгородска област 70 дни.
Настоятел от гръко-католическия храм в Бердянск е задържан през ноември 2022 г. и изпратен в неизвестно направление. Пастор от Мариупол е задържан на 21 март и изпратен в колония в Еленовка. Прекарва 105 дни в плен.
Целенасочени убийства на свещенослужители са регистрирани в най-малко три области - Донецка, Киевска и Херсонска. Установени са най-малко пет убийства. В Ясногорк, Киевска област е бил разстрелян свещеникът от ПЦУ Ростислав Дударенко. Той е застрелян, когато отива към военните с кръст в ръка. В Буча по пътя за хуманитарна помощ е убит свещеникът от ПЦУ Мирон Зварычук. В Нова Каховка е разстрелян дяконът от евангелистката църква Анатолий Прокопчуков и 19-годишният му син. Двамата са открити в гората пет дни след задържането им.
Снимка: Getty images
До момента е установено, че от Русия са присвоени или конфискувани 45 сгради на религиозни организации, други 8 са разграбени и обискирани без конфискация. В три случая храмовете са унищожени.
Правозащитниците обясняват, че международното хуманитарно право забранява използването на религиозни постройки за "подкрепа на военни усилия". Когато въоръжените сили установяват позициите си, щабовете, складове в църкви, по този начин превръщат намиращото се под защита религиозно съоръжение в законна военна цел.
Има регистрирани случаи, в които руските военни са изнасяли продукти от църквите. Често храмовете са обстрелвани и подпалвани.
Причини за репресиите
Сред най-често срещаната причина за репресии е украинският език, който се използва по време на богослужението и отказът да се подкрепи руската православна църква. В Мелитопол са били затворени най-малко две църкви поради тези причини. Някои църкви са били принуждавани да се откажат от украинската си регистрация в полза на руската.
Има най-малко четири случая, в които причините за натиск е бил отказът на свещеници да споменават Московската патриаршия по време на службата и да се молят за "победата на Русия".
В момента преследването на религиозните организации и техните членове се случва в две направления. В първия случай причина за забраната са обвинения в терористична или екстремистка дейност. Във втория случай религиозните организации се включат в списък за нежелани организации. Формалната причина за това става връзката с чуждестранни юридически лица, получаването на финансиране от тях и водене на "политическа дейност". За "политическа дейност" се смятат отделни изказвания на членове на организацията.
В специален списък на правосъдното министерство на Русия от 102 организации, признати за екстремистки - 29 са църкви, религиозни групи и обединения.
Религиозните репресии са факт от 2014 година на територията на сепаратистките ДНР и ЛНР и на територията на анексирания от Путин Крим. По думите на правозащитниците на гонения са подлагани всички, отказали сътрудничество с новите власти.
"Умишленото нанасяне на удари по сгради, предназначени за целите на религията, ако тя не е военна цел, в условията на въоръжен конфликт може да представлява особено военно престъпление", коментира адвокатът Сергей Голубок и допълва, че преследването на групи или общности по религиозни мотиви, в условията на широкомащабно или систематично нападение срещу граждански лица, ако то се осъществява в рамките на държавна политика, може да представлява признаци за престъпления срещу човечеството.
За година и половина война репресиите срещу религиозните групи и организации дефакто станаха част от кампанията за систематично изкореняване на "нежелателните" религиозни организации в Украйна, отбелязват правозащитниците. Установените 108 акта на репресии са само част от тази кампания, в която пострадалите и техните представители са могли да документират. Колко реално са случаите не е известно.
ОЩЕ: Зеленски затегна санкциите срещу Украинската православна църква
Вижте още кадри от разрушенията в ГАЛЕРИЯТА ТУК
