Бившият премиер на Нидерландия Марк Рюте поема поста генерален секретар на НАТО от норвежеца Йенс Столтенберг след като бе избран в края на юни.
Още: Финландската брегова охрана взе на абордаж руски танкер заради подозрения за саботаж
Още: Докъде стигна настъплението на Русия в Донбас
Това ще е първият път от десетилетие, когато висшият пост в Алианса ще смени собственика, като следващият шеф на НАТО, ще се нуждае от всички умения за изграждане на коалиция, които е усъвършенствал като холандски министър-председател, за да държи западния алианс обединен на фона на войната в Украйна, страховете за следващия ход на Москва и политическата несигурност във Вашингтон, пише Reuters в свой анализ. ОЩЕ: Столтенберг ще предаде на Рюте щафетата в НАТО на 1 октомври
Предизвикателствата пред Рюте са изобилни: възможно завръщане на скептика към НАТО Доналд Тръмп като президент на Съединените щати – преобладаващата сила в Алианса – както и призиви от страна на източноевропейските съюзници за повече подкрепления за защита срещу Русия и молби от нечленуваща Украйна за повече военна помощ.
Представители на НАТО и дипломати очакват Рюте да запази приоритетите на Столтенберг – събиране на подкрепа за Киев, натискане на страните от НАТО да харчат повече за отбрана и ангажиране на САЩ с европейската сигурност.
Още: Електрически коли: как Китай превзема пазара в Европа
Още: Феминистът, който много обичаше жените: гениалният Пучини
Консенсусът в НАТО и предизвикателствата пред Рюте
Точно сега е много важно Рюте да успее да постигне консенсус в рамките на 32-членния съюз, защото способността на НАТО да защити близо 1 милиард души зависи не само от военната мощ, но и от политическото единство.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Управлявал 14 години, за да стане най-дълго управлявалият министър-председател на Холандия, 57-годишният Рюте е опитен човек на световната сцена.
Но – макар лично да е любезен – той понякога е бил откровен критик на други правителства, казвайки на Унгария да зачита правата на ЛГБТК или да напусне Европейския съюз и поставяйки под въпрос върховенството на закона в Румъния и България.
В новата си работа обаче Рюте ще се нуждае от уменията, които е развил като ковач на коалиции и мениджър, ръководил четири холандски правителства.
Още: Украйна има по-добър вариант от НАТО, а Путин няма да пречи? (ОБЗОР - ВИДЕО)
Още: Палят и рушат: Руските пенсионери не спират, телефонните измами работят (ВИДЕО)
„Фактът, че той е толкова опитен в намирането на начини да продължи напред, компромисите, убеждаването на хората, свързването с тях – мисля, че това ще бъде много, много полезно“, каза Кайса Олонгрен, бивш холандски министър на отбраната, служил под Рюте.
Олонгрен и други описват лидерския стил на Рюте като изключително мотивиран и практичен, което може да се окаже нещо като шок за йерархична организация като НАТО.
„Той никога няма да си помисли: О, добре, мога да оставя това до утре“, каза Олонгрен пред Ройтерс.
Олонгрен каза, че Рюте може да съчетае учтивост с твърди послания, като например когато противоречи на Тръмп по време на пресконференция на живо или когато се ръкува с руския президент Владимир Путин толкова дълго по време на посещение в Амстердам, че Путин беше принуден да види протестиращи със знамена с дъга.
Източния фланг на НАТО
Рюте израства като международен политик през 2014 г., след като полет MH17 на Malaysian Airlines беше свален от руска ракетна система над Източна Украйна, убивайки всички 298 пътници и екипаж, включително 196 холандски граждани. Той обеща да потърси отговорност от виновните.
В новата си работа Рюте ще бъде подложен на натиск от членовете на НАТО в Източна Европа да докаже, че разбира желанието им за повече защита от Русия и може да ги изпълни. ОЩЕ: Източният фланг на НАТО и помощта за Украйна: България с дейно участие на срещата на Б-9
„Един тест за него ще бъде за това каква е амбицията на НАТО по отношение на Източния фланг и особено укрепването на Източния фланг?“ каза Петер Батор, който беше посланик на Словакия в НАТО до началото на тази година.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна - НАТО удвои до около 10 000 войниците, разположени в източните си членове, в допълнение към националните сили на тези страни. Алиансът обяви, че стотици хиляди други могат да бъдат разположени бързо.
Но източните страни искат повече войски и оръжия – особено системи за противовъздушна отбрана, което означава убеждаване на западните членове да преместят повече от собствените си активи на изток.
Тъй като НАТО взема решения с консенсус, властта на генералния секретар зависи от представянето на политически идеи и убеждаването на националните лидери да ги подкрепят.
Работата, каза Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО, е „не само да се постигне най-малкият общ знаменател, но и да се придвижи Алиансът напред“.
„Тук се появява магията между това да бъдеш секретар и да бъдеш генерал“, каза Лунгеску, сега в мозъчния тръст за отбрана RUSI. ОЩЕ: Трилиони рубли за война в Украйна: Русия увеличава още военните си разходи
Разходите за отбрана
Представители на НАТО и дипломати коментират, че Рюте може да трябва да смекчи характерната си холандска фиксация върху фискалната пестеливост.
На срещата на върха на ЕС през юни Рюте влезе в конфликт с други лидери, когато той и германският канцлер Олаф Шолц се противопоставиха категорично на съвместни заеми за финансиране на разходите за отбрана.
Полският премиер Доналд Туск каза, че други лидери са напомнили на висок глас на Рюте, че той скоро ще бъде шеф на НАТО и трябва да направи всичко, за да гарантира, че правителствата няма да пестят отбрана.
НАТО изчислява, че 23 от неговите 32 членове ще изпълнят целта си да изразходват 2% от БВП за отбрана тази година – като Холандия едва сега достига целта, поставена преди десетилетие. ОЩЕ: Румъния готви 14 млрд. евро за отбрана за 2024 г.
Много представители на НАТО твърдят, че разходите ще трябва да се увеличат допълнително – може би до 2,5% от БВП или повече – за допълнителни войски и оръжия, за да се изпълни масивна реконструкция на отбранителните планове на алианса.
„Това е предизвикателство за него – да убеди страните-членки да инвестират повече в собствената си отбрана и много по-бързо, да осигурят способности, които далеч надхвърлят съществуващите“, каза Батор.
