Преговорите за Трансатлантическото търговско споразумение между ЕС и САЩ не са непрозрачни, на сайта на Европейската комисия има преизобилие от информация. С това становище българският депутат Светослав Малинов (ЕНП) откри днес дискусия в столицата, посветена на предизвикалото множество притеснения ТПТИ.
По думите му споразумението ще бъде от смесен тип т.е страните по него ще са три – ЕС, държавите-членки и САЩ, което означава, че договорът трябва да се ратифицира от три правни системи. Малинов заяви още, че споразумението ще бъде направено публично още преди юридическата му обработка, така че ще има достатъчно време за паневропейски дебати преди окончателното му приемане. Въпреки очевидното му пристрастие към споразумението, евродепутатът все пак отчете спорната природа на най-притеснителния елемент – механизма за арбитражите, който ще позволи на големи международни корпорации да съдят отделни държави. „Споразумението просто няма да мине в Европарламента, ако този механизъм не се ревизира. Дори привържениците на ТПТИ искат това“, заяви Малинов.
На ефектите на ТПТИ за България се спря икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова, чиято презентация обаче съдържаше единствено евентуалните плюсове. „България търгува все по-интензивно със САЩ, постоянно се регистрира ръст на износа. Изнасяме най-вече машини и електронно оборудване. Мит е твърдението, че понеже и сега митата за САЩ са ниски или нулеви, когато те отпаднат чрез споразумението, България няма да усети голяма полза. Всъщност за 50% от износа ни митата са нулеви, но за 40% те не са малки и премахването им ще е плюс“, заяви Николова. Тя обаче пропусна да спомене, че общият износ на България за САЩ е едва около 1,5%.
"За" споразумението се обяви и Кирил Петков, основател на Центъра за икономически стратегии и конкуреноспособност. Той предизвика известно учудване сред аудиторията с твърдението си, че ТПТИ всъщност ще облагодетелства не само големите корпорации, а и малкия бизнес, който няма възможност да изгражда мащабни структури. „Опасението, че трансатлантическите компании ще завземат европейския пазар не са основателни, защото те вече са го направили“, коментира той.
Според Георг Тупарев от „Зелените“ обаче хората дори не знаят кои корпорации ще залеят пазара със стоките си чрез споразумението. „Компании като Google и Apple например са против, а го подкрепя най-големият американски производител на ГМО Monsanto. Нормите на ТПТИ са вредни за модерната икономика, те целят да удължат живота на продукти със съмнително качество и недобро влияние поне в следващите 20 години. Тези години обаче са критични за това какво наследство ще оставим на децата си“, каза Тупарев.
ТПТИ засяга няколко различни сфери (ГМО продукти, добив на шистов газ и др) и де факто означава премахване т.нар нетарифни бариери пред търговията, т.е. регулации и стандарти от всякакъв тип. Към момента споразумението има най-голяма подкрепа в Холандия, Полша и Дания, а най-много противници – в Германия. В България негови усилени защитници са министърът на икономиката Божидар Лукарски и вицепремиерът Меглена Кунева. Светослав Малинов пък е евродепутат от квотата на Реформаторския блок.
В момента 15 комисии на ЕП подготвят становища за споразумението, но окончателното становище ще бъде изнесено от Комисията за международна търговия.
Във всички европейски държави върви подписка срещу ТПТИ, можете да я видите на български тук.