Френският президент Еманюел Макрон предложи нова структура на европейските демокрации, която да бъде по-мащабна от самия ЕС и която може да включи страни като кандидатстващата за членство Украйна и вече напусналата блока Великобритания.
По време на речта си при закриването на Конференцията за бъдещето на Европа в Страсбург, преизбраният наскоро френски държавен глава каза още, че ЕС не трябва да занижава критериите си, за да приеме Украйна като член. Европейският съюз вече отвори бърза писта за евроинтеграцията на Киев, но Австрия е против влизането на Украйна в блока.
"ЕС, предвид нивото му на интеграция и амбиция, не може в краткосрочен план да бъде единствената структура на европейския континент", каза Макрон, цитирайки предшественика си Франсоа Митеран, който през 1989 предложи Европейска федерация, включваща и Русия след разпадането на СССР.
"Наше историческо задържение е да отговорим на предизвикателството и да създадем това, което аз наричам Европейска политическа общност. Тази нова европейска организация би позволила на демократичните държави, свързани с нашите изконни ценности, да открият ново поле на колаборация с ЕС относно политиката, сигурността, енергията, транспорта, инвестициите в инфраструктурата, движението на хора, особено младите", добави френският президент.
European citizens are showing the way.
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) May 9, 2022
Today we listen to their contributions at the closing event of the Conference on the Future of Europe.#EuropeDay #TheFutureIsYours https://t.co/MpP8ItgOfK
Макрон заяви, че по-широката европейска структура трябва да включва кандидатстващите страни, а също така и вече напусналите - явна препратка към Обединеното кралство, което успешно завърши "Брекзит" през 2020 г.
Макрон, който миналия месец беше преизбран за държавен глава, заяви също, че ЕС не трябва да занижава критериите си, за да приеме Украйна като член. Европейският съюз вече отвори бърза писта за евроинтеграцията на Киев, но Австрия е против влизането на Украйна в блока.
„Войната в Украйна и легитимните аспирации на страни като Украйна, Грузия и Молдова за ЕС означават, че трябва да преосмислим географията и организацията на континента. Украйна, заради куража и страданието си, вече е член на Европа, на нашето семейство. Дори обаче ако още утре ѝ дадем разрешение за ЕС, всички знаем, че процесът за достъп ще отнеме няколко години. Това е истината – освен ако не решим да намалим стандартите и да преосмислим принципите на Европа“, каза Макрон в Страсбург пред председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, председателя на Европарламента Роберта Мецола и останалите участници в конференцията.
„На Западните Балкани има също държави, включени в процеса по евроинтеграция и това трябва да продължи. Но ние трябва да гледаме и геополитечския контекст, за да намерим начин за обединена и стабилна Европа, без да я правим по-чуплива. Изправени сме пред тази историческа отговорност“, добави Еманюел Макрон.
Конференцията за бъдещето на Европа беше създадена по идея на френския президент, чиято страна в момента води ротационното председателство на Съвета на ЕС. Конференцията съществува от март 2021 г. и има за цел да предостави възможност на европейските граждани да посъветват лидерите как блокът трябва да работи според тях. През последната година в целия ЕС бяха създадени „граждански панели“, които отправиха 49 предложения към евролидерите – от темата за климатичните промени до миграцията.
Макрон отбеляза, че това са много конкретни предложения, които ще се разгледат на Европейски съвет. Той открои два елемента от тях – независимост и ефективност на Европа. „Повече суверенитет, от това се нуждаем, предвид настоящите кризи. Европа се обедини покрай здравната криза, покрай войната и видяхме какви са нашите слабости и върху какво трябва да работим в следващите месеци – а именно инвестиции в отбрана и в индустриалния сектор. Трябва да защитим тези държави, които са на границата на ЕС по източния фланг, от новата заплаха“, предупреди той.
Макрон осъди действията на Русия в Украйна и призова да се търси отговорност на Кремъл за извършените военни престъпления.
„Що се отнася до околната среда, трябва да сложим край на изкопаемите горива. Ако не друго, то войната ни помага в тази насока. Трябва да сме енергийно ефективни, да помогнем на европейците с растящите цени, но и да достигнем въглеродна неутралност. Ние сме уникални и в това, че сме независими граждани, трябва да продължим да го отстояваме“, допълни френският президент.
В речта си той изтъкна, че ЕС има нужда от ефективност, за да отговаря на кризите със „сила и скорост“. „Само преди година някои хора казваха, че е по-добре да сме в авторитарен режим, така че да отговорим на пандемията. Русия и Китай го показаха. Но ние успяхме да намерим отговор чрез комбинация от демокрация, наука и ефективност“, заяви Макрон.
„Що се отнася до икономическите и финансовите кризи в последните 15 г., ние бяхме твърде бавни в реакцията си, бяхме разделени в националните си отговори, не намерихме колективна реакция. Сега, в лицето на войната, показахме, че можем да бъдем различни. За първи път решихме да се мобилизираме за мир и да помогнем на Украйна да се защити. Трябва да бъдем горди“, добави той.
Макрон се обяви за промени в договорите на ЕС, така че да отговорят на настоящия геополитически и социален контекст.
„Това ще значи да прогресираме в правенето на по-лесно квалифицирано мнозинство за основните обществени политики – да работим по безработицата, климата, социалната справедливост, изборните правила, правилата за инициатива на ЕП. Всичко това да е в сърцето на бъдещата конвенция. Вярвам, че можем да се справим и да бъдем ефективни. Без тези цели няма да можем да защитим нашите граждани“, отбеляза той.
„През следващите седмици ще се консултирам и ще работя с правителствата, които участват в този проект, да го изпълним, защото е важно за стабилността на Европа. Трябва да вярваме в идеята за демократична, силна и обединена Европа. Може да разчитате на мен“, завърши Макрон.
