Трябва да разплатим най-напред сметките, които са се натрупали. Ще предложим изменения на бюджета за 2013 година и ще използваме резервите, за да направим приоритети на разплащане. Така българският кандидат за еврокомисар Кристалина Георгиева на основния въпрос от страна на Европейския парламент - как ще се справи с проблема с плащанията, които не са извършени от ЕС, а са разписани от бюджетна гледна точка.
Според официалната статистика през 2013 година ЕС не е разплатил 23 млрд. евро от вече заявени плащания. Как ще се избегне това да се случи отново – не трябва ли да има намаляване на заплати в евроадминистрацията, попита италиански евродепутат. Георгиева отговори, че качеството на администрацията на ЕК е много високо и с новата структура на Комисията ще има промяна на разходите така или иначе. Но ще има намаление на броя на европейските чиновници с 5%.
Кристалина Георгиева подчерта и, че е необходима постоянна адаптация и средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка на ЕС т.е. да има ревизия на седемгодишния европейски бюджет. Тя наблегна и на възможностите ЕС да привлича инвестиции, а не да е статична величина. И заяви, че няма да бърза с харченето на 300-те млрд. евро за публично-частни инвестиции и реиндустриализация, обявени от новия председател на ЕК Жан-Клод Юнкер – нещо, което не се хареса на част от евродепутатите, които напомниха точно за неразплатените 23 млрд. евро от миналата година.
Последва ново питане – не трябват ли бързи мерки за разплащане, ние трябва да платим всичко? Тук българският кандидат напомни, че няма много свобода за промени, защото има договореност за бюджета на ЕС през следващите седем години между държавите-членки на Съюза и обеща да продължи разговорите за стратегическите бюджетни цели на Европа.
Експозето на Георгиева
Най-важното за моя ресор е да използвам правилно ресурсите, с които разполагам. Това посочи Георгиева като основен акцент на своето портфолио в новата Европейска комисия – бюджет и човешки ресурси.
Българският еврокомисар наблегна на факта, че ЕС трябва да използва бюджета си разумно, за да се смекчат ефектите от кризата на Стария континент. Бюджетът може да помогне на възстановяването на доверието на европейските в обединена Европа – 1 трилион евро е достатъчно добра основа, подчерта Георгиева. Ще се опитам да проведа успешно преговорите, с които да коригираме дупките при разплащанията за 2014 и 2015 година. Това е задача номер едно за мен – ако не успеем сега, лихвите след това ще оскъпят възстановяването на забавени плащания, категоричен беше българският еврокомисар. Според Георгиева е възможно някои от безвъзмездните плащания да бъдат пренасочени към иновации.
Като ключов момент в бъдещата си работа Кристалина Георгиева посочи отчетността на държавите-членки и международните организации. Трябва да имаме по-опростени и ясни норми за взаимодействие, когато говорим за бюджетни въпроси, категорична беше тя. Измамите с европейски средства са посегателство срещу проекта „ЕС” и няма да има никаква толерантност спрямо тях. Затова искам да доведа до успешен край създаването на института на Европейския прокурор, каза Георгиева.
Представянето на другите кандидат за еврокомисари
Британският консерватор Джонатан Хил, който би трябвало да отговаря за финансовите услуги, стана първият кандидат, който не издържа теста в ЕП. Хил не успя да разсее подозренията, че е прекалено близък с определени финансови кръгове и с Лондонското Сити, като през следващата седмица ще бъде отново изслушан от ЕП.
Утвърждаването на испанеца Мигел Ариас Канете, също консерватор, за европейски комисар по въпросите на енергетиката и климата, също бе отложено поради съмнения за конфликт на интереси – заради петролния бизнес, от левицата и Зелените. В отговор десноцентристките съюзници на Канете заплашиха на свой ред да блокират номинацията за еврокомисар за икономическите и валутните въпроси на френския социалист Пиер Московици, който ще бъде изслушан днес. Съдбата на испанеца и на трети кандидат от консерваторите, унгареца Тибор Наврачич, остава неясна.
Наврачич също имаше трудно изслушване, като бе принуден да отбива въпроси за ролята си като министър на външните работи в правителството на страната, обвинявано от Брюксел в дискриминиране на малцинствата и ограничаване на свободата на медиите и на словото. Номиниран за еврокомисар за образованието, културата и гражданството, Наврачич изтъкна своята роля в преговорите с ЕС за внасяне на промени в спорни унгарски закони и привързаността си към европейските демократични ценности като човек, отраснал при комунистическа диктатура. Попитан саркастично от независим германски депутат дали ще направи "Моята борба" на Хитлер задължителна част от учебната програма, унгарският кандидат си спечели овации, като изрази подкрепа за еврейската общност в страната.
