Владимир Путин, президентът на Русия, който е на власт от три десетилетия, обича да принуждава противниците си да се занимават с гадания, твърди Аурел Браун в канадското издание The Globe and Mail. И днес, с около 85 000 руски войници, разположени на украинските граници, Москва може да се изкуши да добави Украйна към нарастващия списък от международни победи, който включва Приднестровието, Грузия, Крим и Сирия.
Твърденията на Москва в съветски стил, че ескалацията на военната конфронтация е провокирана от Украйна и самия Запад, са абсолютна химера. И така, какво е масовото движение на руските войски по границите на Украйна: блъф, изнудване, тест, възможно ограничено ново завземане на територии или сигнал за предстояща тотална война? Какво движи действията на Москва?
В продължение на няколко години Путин използва външни успехи, за да компенсира или отклони вниманието от провалите на вътрешния фронт. Неотдавнашните промени в конституцията обаче му позволиха да „нулира“ условията на лидерството си и да се кандидатира отново през 2024 г. за още два мандата до 2036 г. В допълнение, руската ваксина Sputnik V изглежда е доста успешна, демонстрирайки, че Русия има значителен потенциал за иновации в ключови области. В тези области Русия е безпрецедентна и Путин иска да проектира този образ на Русия върху себе си.
Но позицията му у дома не е толкова силна, колкото изглежда на повърхността. Ваксината против съсиреци може да е постигнала значителен успех, но в същото време показа колко рядко Русия успява да мобилизира своя огромен научен потенциал в напълно корумпирана и склеротична икономика. Освен това, докато Москва активно популяризира своята „ваксинална дипломация“, като изнася Sputnik V, самите руснаци не й вярват: до момента само около 6,4% от населението в страната е ваксинирано. Официалните руски твърдения, че броят на смъртните случаи от covid-19 е 102 000, са силно съмнителни. Истинските цифри според повечето експерти са 2,5 пъти по-големи. И макар руската икономика да не е засегната от пандемията толкова силно, колкото икономиките на други западни страни, тя се възстановява от много ниско изходно ниво.
С ниските световни цени на енергията и по-голямата зависимост от износа на енергия от която и да е друга голяма сила, икономическите перспективи на страната остават мрачни. Дълбоките структурни промени, необходими за създаване на диверсифицирана национална икономика в Русия, представляват твърде много политически рискове за Путин и няма признаци, че той е готов да предприеме необходимите стъпки за това.
На политическия фронт опитът за убийство на Алексей Навални се провали и въпреки че беше хвърлен в затвора, той оцеля като мощен символ на опозицията, а масовите демонстрации, вдъхновени от Навални, разтърсват Кремъл. За да влошат нещата, демонстрантите показват липса на страх, което е много опасно за диктаторските режими. В тази връзка не е изненадващо, че не желаейки да рискува дълбоки икономически реформи, неспособен да елиминира Навални и се страхува от нарастващата популярност на опозицията, Путин търси външни „успехи“. Въпросът е как той оценява баланса на рисковете.
Украйна привлече вниманието на Путин в не малка степен поради провалите на споразуменията от Минск от 2014 г. за прекратяване на конфликта в източния регион на украинския Донбас. Тези споразумения не донесоха ползите, на които се надяваше Русия, и последвалите преговори също не помогнаха. Москва се опита да наложи конституционни промени на Украйна, като на практика даде на отцепилите се региони - самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики - вето върху опитите на Украйна да се присъедини към Европейския съюз и НАТО. Членството в ЕС може да укрепи демокрацията в Украйна, а Путин се страхува малко повече от демократична зараза. Като много провокативен жест Москва издаде руски паспорти на много жители на сепаратистките райони Донецк и Луганск.
Владимир Зеленски, който беше избран за президент на Украйна през 2019 г., се оказа много по-малко податлив, отколкото Москва се надяваше. Всъщност, откакто встъпи в длъжност като президент, Зеленски заема все по-националистическа позиция, настоявайки за териториалната цялост на Украйна, претендирайки за подкрепата на Запада и дори настоявайки САЩ и други западни държави да ускорят присъединяването на Украйна към НАТО. Кремъл гледа на всичко това не само като оскърбление, но и като реална опасност.
Натрупването на руски войски извън Украйна е тест за новия президент на САЩ Джо Байдън, който има богат опит в отношенията с Русия. Москва явно се надява Байдън да следва курса на "лидерство отзад", характеризиращ бившия президент Барак Обама, когато суровата реторика не беше придружена от съразмерни действия. Русия използва хибридни операции, за да се опита да принуди Запада и Украйна да направят отстъпки. Такива цели за Русия могат да включват призоваване на Запада да отмени или смекчи санкциите, да намали подкрепата на Запада за Украйна и дори да принуди Запада и Украйна да се споразумеят за по-нататъшни анексии на Русия. Президентът Байдън обеща „непоклатима подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, но все още не знаем дали това ще доведе до негови значителни политически инициативи.
Тъй като загрижеността в Украйна и на Запад нараства, Путин изглежда е спечелил поне една малка победа. Байдън, който току-що се съгласи в телевизионно интервю миналия месец, че Путин е "убиец", наскоро инициира телефонно обаждане до руския президент и предложи да бъде домакин на американско-руска среща на върха. В момента това предложение се разглежда в Кремъл.
Обаче това, което Байдън може да разглежда като опит за деескалация на потенциален конфликт, може да се разглежда от Путин като отстъпка. В тази връзка, за да оценим съответните рискове и възможни грешки, трябва само да се обърнем към злополучния опит на администрацията на Обама-Байдън от 2009 г. да натисне „бутона за нулиране“ за подобряване на американско-руските отношения.
Путин е агресивен, но той не е безразсъден. Взимайки настоящите си военни решения, той го прави при обстоятелства, които счита за относително безопасни за себе си. Освен това, изправен пред неуспехи на фронта и предстоящи парламентарни избори, той може да започне да изпитва по-голям натиск върху себе си.
Западът разполага с много инструменти, за да му сигнализира, че всяка голяма нова военна операция ще бъде изпълнена с рискове, които далеч надхвърлят ползите. Допълнителни икономически санкции, блокиране на газопровода „Северен поток-2“ (което е важно за приходите от износ на енергия на Русия), снабдяване на Украйна със значителни допълнителни обеми отбранителни оръжия и поддържане на сближаването на НАТО в това отношение ще имат значителен ефект. Същият ефект ще има твърдата позиция на Запада, че при всякакви преговори с Русия не трябва да й се дава и най-малката възможност да повярва, че Западът ще се примири със следващата й агресия.
Тези инструменти трябва да бъдат неразделна част от ясните сигнали към Путин, че по-нататъшната руска агресия в Украйна ще бъде най-безразсъдната игра, обречена на провал, и че той не трябва да спекулира за резултата от нея.
Аурел Браун (Aurel Braun) е професор по международни отношения и политически науки в университета в Торонто и стипендиант в центъра „Дейвис” в Харвард.
Превод: Ганчо Каменарски
