"Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят на войната, но ако Украйна спре да се сражава, това е краят на Украйна", казва известният политолог Иван Кръстев в интервю за ДВ. Ето какво заяви той:
ДВ: Кога ще свърши войната според Вас?
Иван Кръстев: Ако някой знае отговора на този въпрос, то със сигурност е човек, който не дава интервюта. Русия започна тази война, но ако внимателно сте слушали речта на президента Путин навярно ви е направило впечатление, че той говори за една дълга, никога не свършваща война. Това ме кара да мисля, че временно прекратяване на огъня не значи край на войната. Ако днес Русия престане да се сражава, това е краят на войната, но ако Украйна спре да се сражава, това е краят на Украйна.
ДВ: Напоследък все по-често се говори за „Глобалния Изток“, „Глобалния Запад“ и „Глобалния Юг“. Руската пропаганда твърди, че Глобалният Запад е останал сам срещу Глобалния Изток в лицето на Русия и Китай, а Глобалният Юг масово подкрепял Глобалния Изток. Така ли е според Вас?
Кръстев: За нас, европейците, тази война е от екзистенциална важност, за мнозина извън Европа, тя е просто още една война. Страни като Индия или Бразилия не подкрепят Русия, но това, което ги интересува е не как ще свърши войната, а кога ще свърши.
ДВ: А Китай?
Кръстев: Позицията на Китай е по-сложна. Ние не знаем дали китайската мирна инициатива отпреди седмица е желанието на Пекин да стане говорител на не-Западния свят или това е стъпка към по-активна подкрепа на Русия. Не е тайна, че Москва има огромна нужда от муниции и руското ръководство настойчиво моли Китай да му предостави тези муниции. Пекин гледа на тази война през призмата на засилващата се конфронтация със САЩ, в този смисъл военна подкрепа за Москва значи повече проблеми за САЩ в Европа, но такава подкрепа също значи разрив на отношенията с ЕС.
ДВ: А дали войната наистина консолидира Запада, и специално Европа, както се твърди? Имаше опити за възникване на някаква нова Европа около Великобритания, Балтийските държави и Полша, държави като България имат доста колеблива политика и нееднократно сменят позицията си. Нещо сходно важи и за Унгария. Консолидират ли се Западът и Европа?
Кръстев: Трябва да разделим нещата: на ниво правителства и на ниво обществено мнение. На ниво правителства консолидацията започна още от първия ден на войната, а европейските страни направиха неща, които малцина биха допуснали, че са възможни. Помислете си: десет кръга от много тежки санкции срещу Русия, много от които само допреди 1 година изглеждаха почти немислими. Например - замразяването на активите на Руската централна банка, които се намират в западни банки.
ДВ: А общественото мнение?
Кръстев: Социологическото проучване в 10 страни, което проведе Европейският съвет за външна политика в началото на годината, показва нещо важно: увеличава се броят на хората, които мислят, че мирът е възможен единствено ако Украйна спечели. През май миналата година такова мнозинство имаше само сред поляците, а в момента такова е преобладаващото мнение и във Великобритания, и във Франция. Германия е много разделена, но нека да си припомним, че преди една година преобладаващото мнозинство казваше, че най-важното е войната да свърши. И в други европейски страни наблюдаваме същата тенденция: нараства броят на хората, които виждат мир единствено след победа на Украйна. Как да си го обясним? От изследването се вижда, че действат поне три фактора. Едното е, че украинските военни победи от лятото и есента на миналата година убедиха много повече хора, че украинската победа е възможна. Колко голяма ще е тя, дали ще бъде освободена цялата територия – това е съвсем друг разговор. Мнозина от онези, които през май искаха мир веднага, мислеха, че Украйна така или иначе е обречена и по-добре войната да свърши сега, защото иначе ще загинат повече хора. Вторият фактор: имаше огромен страх от „Путиновата зима“ и от това, че Европа не би могла да издържи без руски газ. Но комбинацията от правителствени политики и по-топла зима превърна Путиновата зима в дълга „Шолцова есен“, а страхът на мнозина се оказа неоправдан. Трето: във всички страни наблюдаваме рязко намаляване на страха от ядрена война, а той беше особено силен в Западна Европа.
ДВ: Защо изчезна страхът?
Кръстев: От една страна стана ясно, че Китай е категорично срещу това Путин да използва тактическо ядрено оръжие. Видимо е също, че подобно на ситуацията в годините на Студената война, съществува работещ комуникационен канал между САЩ и Русия, който намалява риска от крайни действия.
ДВ: А как изглежда общественото мнение в отделните страни и групи от страни?
Кръстев: Мит е, че Европа е разделена на Изток и Запад по отношение на войната. Че уж Изтокът бил готов да стои с Украйна докрай, докато Западът бил много по-предпазлив и внимателен. Всъщност, ако погледнете данните, веднага ще видите, че самият Изток е изключително разделен. Тъкмо в няколко източноевропейски страни подкрепата за Украйна е най-слаба.
ДВ: Например България.
Кръстев: Да, България, Словакия… Между другото, Румъния също е страна, в която желанието мир да бъде сключен веднага е много силно. По скоро разделението е между страните от Северна и Източна Европа, които са преки съседи на Русия и които вярват, че само руско поражение може да гарантира траен мир в Европа. После: страни като Германия и Франция, които също виждат Русия като заплаха за Европа, но не изключват преговори; и страните от Юг и Юго-Изток, които се страхуват повече от дълга война, отколкото от руска инвазия. Но всяка от тези групи има свои особени страхове, защото кошмарите никога не са общоевропейски, те винаги са строго национални.
ДВ: Как се е променило общественото мнение в Европа за тази една година?
Кръстев: В Европа се наблюдава консолидация на общественото мнение. В сравнение с май миналата година драматично се е увеличил броят на хората, които смятат, че може да има траен мир единствено ако Украйна спечели. Най-силно в тази посока се е променило общественото мнение в Германия.
ДВ: Колко стабилна е подкрепата за Украйна?
Кръстев: Тя е крехка, защото зависи от четири фактора, които много рязко могат да се променят. Най-важният фактор е това, което се случва на фронта: руски военни победи биха разколебали усещането на европейците, че Украйна може да спечели. Вторият фактор е усещането за една по-силна Европа. В този смисъл всяка криза в една или друга от европейските страни може да повлияе на общественото мнение. Третият фактор, който определя обществената подкрепа за Украйна, е политиката на САЩ в Европа. В този смисъл войната препотвърди тоталната зависимост на Европа от САЩ, що се отнася до нейната военна сигурност. Така че, ако нещо се случи в САЩ, ако има друг президент с друга политика по отношение на Украйна, този тип консолидация, която наблюдаваме в Европа, едва ли ще издържи. И последният фактор, който може да разбие европейското единство, е засилването на икономическите страхове на европейците. Което значи, че в дългосрочен план подкрепата за войната ще зависи от това как хората се чувстват вътре в собствените си държави.
ДВ: Нека да поговорим малко и за Русия. Вие отлично познавате тамошната ситуация. Може ли Русия да се срине – или пък, може би, тя ще срине света, какъвто го познаваме?
Кръстев: Навярно е възможно и едното, и другото. На този етап е видимо едно: голяма част от руското общество прие войната, въпреки че много от хората по-скоро споделят идеята „това не е моята война, но това е моята страна“. Колкото повече се развива войната, толкова по-видими стават два напълно различни процеса. От една страна - винаги, когато загиват толкова много хора (а факт е, че Русия губи страшно много хора в тази война), майките на тези войници не могат да позволят да се каже, че техните синове са загинали напразно. Така се появява идеята, че това е важна война, че ние знаем за какво умираме. Тази идея укрепва, колкото повече хора загиват. В същото време колкото повече хора загиват, толкова повече майките на онези, които още не са загинали, започват да си задават въпросите „За какво точно гинат нашите деца? Кога тази война ще свърши?“. Но трябва да призная, че в този момент съм много скептичен към тезата, че войната ще свърши, защото руснаците ще излязат на улицата.
Интервю на Александър Андреев, Дойче веле
