Газопроводите изнасят влияние, както и енергия. Планираният от Русия проект "Южен поток" на стойност 40 милиарда долара беше основен израз на опитите й да си възвърне влиянието в Югоизточна Европа.
След провала на подкрепяния от Брюксел газопровод "Набуко" руският план спечели множество поддръжници, включително сред традиционно приятелски настроени към Кремъл страни (Австрия, България, Италия и Сърбия), както и Хърватия, Словения и Унгария, която сега си проправя собствен път при волевия Виктор Орбан, пише британското сп. "Икономист".
По-рано тази година "Южен поток" беше предизвикателство за властта на ЕС. Комисията заяви, че планът е незаконен – според правилата на либерализирания газов пазар на съюза една компания не може да притежава както газопровода, така и газа, който тече по него. Страните от "Южен поток" заявиха, че искат изключение от това правило.
След това, при посещение в Турция на 1 декември, Путин неочаквано обяви, че проектът е спрян. Обратът разгневи съюзниците му и озадачи всички останали. Какво би могло да накара Русия да разруши надеждността си?
Основната причина за обрата са парите. Намаляващата цена на петрола оказва силен натиск както върху държавното, така и върху корпоративното финансиране в Русия. Руският енергиен гигант Газпром, голяма част от който е притежание на държавата, никога не е харесвал плана. "Южен поток" беше скъп проект с политическа обосновка (заобикаляне на Украйна и купуване на влияние в Европа), която вземаше надмощие над бизнес аспекта. Потреблението на газ в ЕС намалява, както и цената на газа. Конкуренцията се увеличава – Литва, която преди време беше 100% зависима от Русия, наскоро откри важен терминал за втечнен природен газ.
Друга причина според Юлиян Попов, бивш български политик и енергиен експерт, е, че натискът на ЕС върху страните членки проработи. Италия заяви през ноември, че проектът не е приоритет. Австрия намали подкрепата си за него. България промени енергийната си политика (и правителството си) след силно лобиране от Брюксел и Вашингтон.
План Б на Русия е да изнася повече газ за Турция. Но както и при новия й газов износ към Китай, обявен тази година, подобна сделка изисква скъпи рушвети. Путин може би се надява, че лишените от енергия европейски страни ще излеят гнева си върху Брюксел заради разходите, свързани със спирането на проекта. Според него България ще изгуби 400 милиона долара приходи от транзит. Но по-вероятно е някогашните му приятели да научат различен урок.
