20-те години на миналия век са белязани от тежък конфликт между Гърция и Турция, който оставя сериозен отпечатък и до днес. В резултат от т.нар. Малоазийска катастрофа окончателно била скъсана връзката между гръцките православни християни и турските мюсюлмани, които векове наред са съжителствали.
В статия за швейцарския "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦ) професорът по история от Виенския университет Оливер Йенс Шмитс разказва за събитията тогава.
"Някоя нощ турските войски отново ще дойдат"
Някоя нощ турските войски ще дойдат в Гърция, заплаши наскоро президентът Ердоган. През 2022 г. напрежението между двете страни, подклаждано от Анкара, нарасна значително. Лидерът на ултранационалистическата управляваща "Партия на националистическото действие" Девлет Бахчели дори се снима с карта, на която източно Егейско море, включително и остров Крит, са в състава на Турция.
Тези противопоставяния имат своите исторически корени. Миналата година се навършиха 100 години от турската победа в Гръцко-турската война, започнала през 1919 година. От гледна точка на Атина става въпрос за катастрофално събитие, което слага точка на гръцкото заселване в Анадола, започнало още от древността. А през 2021 г. се отбеляза и 200-годишнината от Гръцката революция от 1821 г. - въстанието на православни гърци, албанци (арванити) и власи срещу Османската империя.
Милиони са изселени
Турската управляваща партия ПСР възхвалява Османската империя като турска и сунитска. Ала този исторически прочит пренебрегва факта, че в началото на 20 век около 20% от населението в Анадола е било християнско, пише НЦЦ. До 1923 година, когато е основана Република Турция, по-голямата част от него е изчезнала.
"Съвременна Турция е изградена и върху арменския геноцид, убийствата, експулсиранията и бягствата на православните и асирийските християни", коментира авторът на статията Оливер Йенс Шмитс. Според него религиозното и етническото многообразие, което е било определящо за Османската империя, се игнорира в съвременния турски прочит на историята, в който и мюсюлмански малцинства като кюрдите и алевитите също са маргинализирани.
През 2023 година се навършват и 100 години от подписването на Лозанския договор. С него мюсюлманите в Гърция и православните християни в Турция окончателно са били отделени след векове съвместно съжителство с другия етнос. По колониална традиция това станало чрез масови изселвания на хора. Лозана е също така предвестник на това, което предстои да се случи през 20-ти век по отношение на широкомащабното насилие чрез депортиране и принудителна миграция.
"В Гърция, където бежанците и техните потомци съставляват голяма част от населението, споменът за размяната на население, за заселването на непознати места, за унищожаването на хилядолетното гръцко присъствие на източния бряг на Егейско море, в Понт и във вътрешността на страната, е жив", пише гръцкият "Екатимерини" в коментар по повод 100-годишнината от Лозанския договор.
Християните в Турция напускали родината си и се преселили в Гърция. От Анадола в Гърция пристигнали и православни, говорещи турски. В Турция пък се заселили гръцкоговорящи мюсюлмани. От двете страни били изселени около 2 милиона души.
История на сблъсъци, въстания и войни
Предисторията на конфликта може да се търси във военния период, започнал през 1912 г. с Първата балканска война и завършил 10 г. по-късно с разгрома на гръцката армия.
Корените му обаче датират още от началото на 19 век. Гръцка война за независимост, която започва през 1821 година, мобилизирала ортодоксални християни по целите Балкани. Кръстът се превърнал в символ на въстанието. То е било близо до потушаване, но намесата на Великобритания, Франция и Русия спасила Южна Гърция от катастрофа.
Гръцката държава получила независимост през 1830 година. В нея тогава влизали само част от православните в Османската империя. Константинопол, Смирна, Трапезунд, Солун, Монастир и гръцките общности в Близкия изток, като в Александрия например, останали извън състава ѝ. Малката гръцка държава преследвала целта да спечели колкото се може повече територии, населени с гърци, и в духа на "великата идея" да възстанови падналата през 1453 г. Византийска империя. Гърците, които останали в Османската империя, обаче трябвало да се примирят, защото във всички споменати градове те са важна група, но не и мнозинство.
През 1894 г. започнало онова, което не без основание се определя като 30-годишен геноцид над анадолските християни, продължил до 1923 година.
Бруталност и от двете страни
Но Гърция също била готова да използва насилие. През 1897 г. великите сили не позволили на османските войски да влязат в Атина след провалило се гръцко нападение. През 1912 г. Гърция в съюз с повечето балкански държави завладява тогавашна Северна Гърция, в която имало голямо мюсюлманско население, пише НЦЦ. Много мюсюлмани избягали в Османската империя, което допълнително влошило отношенията между двете общности. А през 1914 г. империята започнала и масова депортация на гърци, които от крайбрежието били отведени във вътрешността на страната.
През 1919 г. гръцките войски навлезли в Смирна (днешен Измир). В Анадола те понякога брутално нападали цивилното мюсюлманско население. На 9 септември 1922 г. турците превзели Смирна и избили голяма част от християнското население там. Градът изгорял. След това британците вече се застъпвали за разделяне на гърци и турци, които според тях били доказали, че не могат да живеят едни с други.
Лозанският договор предвиждал и някои изключения. Около 120 000 гърци трябвало да останат в Константинопол, а предимно селското турско население - да живее в Западна Тракия. Анкара нарушила споразумението и повечето гърци били принудени да напуснат Истанбул през 1955 година. Турците са официално признати като мюсюлманско малцинство и до днес живеят в гръцка Западна Тракия.
Източник: Дойче веле