През април 1917 г., завръщайки се от изгнание, за да поеме кормилото на Руската революция, Владимир Ленин взе ферибот от Швеция до Засниц, малко градче в североизточна Германия, разположено на брега на Балтийско море, а след това с влак до Финландската гара в Петроград, който по-късно става Ленинград, а днес се нарича Санкт Петербург. В този исторически контекст епизодът със Засниц се оказва мимолетен и незначителен. Но благодарение на несръчните приятели на Доналд Тръмп, този град отново е в центъра на вниманието.
Трима републикански сенатори - Тед Круз, Том Котън и Рон Джонсън - заплашват да отприщят тежко наказание срещу Засниц, неговите избрани служители и жителите, които изкарват прехраната си в пристанището на града. За щастие тези три марионетки на Тръмп изглежда не знаят за ролята, която Засниц изигра при възхода на болшевишкия лидер към властта в Русия. Твърденията им се отнасят до съвременните отношения между Европа и Русия и газопровода „Северен поток 2“, чието изграждане е почти завършено.
В своето изключително арогантно писмо, което беше огласено през август, тези сенатори заявиха, че газопроводът „Северен поток 2“, който ще пренася руски газ до Европа през Германия, представлява „сериозна заплаха“ за сигурността на САЩ. Ако град Засниц не прекрати незабавно участието си в този проект, той ще бъде изправен пред „опустошителни правни и икономически санкции“, които могат да се окажат „фатални“ за икономиката на региона. За компании, акционери и служители от Засниц ще бъдат предприети мерки за замразяване на сметки и ще бъдат въведени забрани за издаване на визи, подобни на тези, засягащи Северна Корея и Иран.
САЩ отдавна се противопоставят на изграждането на „Северен поток 2“, като твърдят, че тръбопроводът ще увеличи зависимостта на Европа от Русия. Берлин отдавна отхвърля тези изявления, настоявайки, че само той може да определя националната си политика в сътрудничество с Европейския съюз. Намесата на Круз и неговите арогантни приятели обаче превърна въпроса в поредната мащабна конфронтация между САЩ и Европа.
Реакцията в Засниц и извън него беше предсказуемо бурна. Американците веднага бяха обвинени, че третират Германия по-скоро като враг или колония, отколкото като съюзник. Германският външен министър Хайко Маас заяви, че това поведение отразява фундаментално "неуважение" към европейските права и суверенитет. Върховният представител на ЕС по външните работи Жозеп Борел изрази "дълбока загриженост, че САЩ все по-често използват санкции или заплахи за налагане на санкции срещу европейски компании и интереси".
Отношенията на германския канцлер Ангела Меркел с Тръмп вече са изключително студени, резултат от много обиди от страна на американския президент, както и от скорошното му доста странно решение да намали броя на американските войски в Германия, което е ключов елемент от защитата на НАТО срещу Русия. Сега нова кавга може да предизвика нов прилив на недоволство заради митническите войни на Тръмп, настойчивото му отричане на проблема с изменението на климата и опитите му да раздели Европейския съюз, привличайки консервативни източноевропейски държави на своя страна.
Нарастващата склонност на Америка да тормози и сплашва стари приятели отново беше показана в открития сблъсък за Иран миналата седмица. Вторичните санкции, наложени от САЩ, навредиха на европейските компании, търгуващи с Техеран, но все още не са принудили Германия, Франция и Обединеното кралство да се откажат от иранското ядрено споразумение, подписано през 2015 г. и от което Тръмп се опитва да се отърве. Така че, когато Съединените щати се опитаха да наложат отново санкции срещу Иран в ООН, това беше посрещнато с всеобща съпротива.
Държавният секретар на САЩ Майк Помпео отговори с класическа тръмпистка истерия. Европа "застана на страната на аятолаха", каза той. Американският посланик в ООН Кели Крафт направи също толкова агресивни коментари, обвинявайки най-лоялните съюзници на Америка, че "се присъединяват към кампанията на терористи". Фактът, че иранската политика на Тръмп води до противоположни резултати, тласкайки Близкия изток към война и Иран към придобиване на ядрени оръжия, изглежда няма значение.
Нека сега помислим за унизения Доминик Рааб, британски външен министър. Миналата седмица Рааб беше в Йерусалим, където смело се опита да повдигне въпроса за решение по схемата две държави за израелско-палестинския конфликт, след като Тръмп и израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се постараха да изпратят темата в забрава. Но в отговор на усилията му Рааб беше публично шамаросване от Нетаняху и неговите министри за Иран. Това беше грубо и неуважително. За съжаление грубото им поведение е отражение на спадащото влияние на Великобритания на международната сцена.
Решението по схемата за две държави е друга значителна област на разногласия между САЩ и Европа. Но възникват спорове и по други ключови въпроси. Въпреки желанието си да „спасят“ Европа от руснаците (и да продадат на Европа скъп американски газ от родния на сенатор Круз щат Тексас), приятелите на Тръмп показаха обезсърчаваща липса на интерес към тежкото положение на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който наскоро беше отровен.
Независимо дали става въпрос за конфликтите в Украйна, Сирия, Либия или дори протестите в Беларус, Тръмп работи усилено, за да не разстрои президента Владимир Путин, изглеждайки закачен на неговата каишка. Тези важни въпроси имат пряко отношение към сигурността, просперитета и принципите на Европа, но Америка на Тръмп рядко проявява солидарност - често обратното.
Какво да се прави? Европейските лидери могат да се надяват Джо Байдън да спечели през ноември. Но какво ще стане, ако Тръмп спечели отново? Европа ще трябва да се изправи пред нови санкции, още една проява на егоистична глупост и грубост. Тя ще трябва да се изправи срещу втори мандат на американски президент, враждебно настроен към Германия, отнасящ се с презрение към Европа като цяло и неспособен да контролира разрушителните си инстинкти. НАТО и трансатлантическият алианс може най-накрая да се сринат под този натиск.
Дори и сега да може да се избегне, перспективата за подобен кошмар е силен аргумент в полза на укрепването на единната европейска система за сигурност, нейния военен и технологичен потенциал, както и нейните инструменти за защита срещу икономическо и финансово изнудване в духа на Засниц. Френският президент Еманюел Макрон призовава за по-тясна интеграция в рамките на Европейския съюз, но Меркел и лидерите на други държави засега са предпазливи. И все пак, както наскоро посочи София Беш от Центъра за европейски реформи, Европа трябва да може да защитава своите геополитически интереси.
Наречете го стратегическа автономия. Или просто оцеляване. В свят, в който предишни близки приятели внезапно се присъединяват към редиците на хищници, меката сила може просто да не е достатъчна.
Европа няма да може да сложи край на безчинствата на големите глобални играчи, ако сама не стане такъв играч. Европейците трябва да се държат заедно. Голяма трагедия е, че Великобритания избра точно този момент, за да се отдели.
Саймн Тисдал, в. „Гардиан“.
