Френската икономика отбеляза най-драматичния спад след Втората световна война през първото тримесечие, заради наложената от средата на март карантина в следствие на пандемията от коронавирус. Това показват официалните данни, представени в четвъртък в страната, цитирани от БНР.
Ограничителните мерки влязоха в сила на 17 март, когато 67 милиона французи разбраха, че вече трябва да си останат вкъщи и могат само да купуват храна, да отиват на работа и да потърсят медицинска помощ.
В следствие на това Брутният вътрешен продукт на Франция (БВП) се е свил в периода януари - март с цели 5,8% спрямо предходните три месеца, когато втората по големина икономика в еврозоната се понижи с 0,1%, според предварителна оценка на френската статистика Insee.
Това е най-голямото свиване на френската икономика от 1949 г. насам, надвишавайки дори понижението с 5,3% през второто тримесечие на 1968 г., когато Франция беше обхваната от граждански вълнения, масови студентски протести и общи стачки.
Спадът е значително по-драматичен и спрямо свиването на икономиката с 1,6% през първото тримесечие на 2019 г., когато и Франция беше ударена от глобалната финансова и икономическа криза.
Представените днес данни са по-лоши от осреднените прогнози за спад на БВП с около 4%, но не чак толкова трагични, колкото прогнозираният от Френската централна банка икономически спад с 6% през първите три месеца на годината.
Намаляването на БВП за второто поредно тримесечие означава, че Франция официално навлезе в техническа рецесия.
На годишна база БВП на Франция се понижи през периода януари - март с 5,4% (спрямо същия период на предходната година) при очаквания за спад с 3,6% и след анемичен растеж с 0,9% в края на 2019 г.
Разбивката по отношение на отделните индикатори показва, че потреблението на домакинствата спадна с 6,1%, бруто образуването на основен капитал - с 11,8%, докато бизнес инвестициите се сринаха с 11,4%.
Като цяло крайното вътрешно търсене, изключвайки бизнес запасите, също отбеляза силен спад, отнемайки 6,6 пункта от растежа на БВП.
В същото време износът на Франция спадна през първото тримесечие с 6,5%, а вносът - с 5,9%. По този начин балансът на външната търговия отне 0,2 процентни пункта от френския икономически растеж.
Промените в материалните бизнес запаси обаче допринесоха положително с 0,9 процентни пункта за френският БВП, посочват от БНР.
Според последните прогнози на Международния валутен фонд, преди настоящата година икономиката на Франция ще се свие със 7,2%, преди да нарасне с 4,5% през 2021 г.