Европейският парламент прие днес, 15 септември, резолюция за Унгария, според която страната повече не може да бъде възприемана като пълна демокрация.
Документът беше приет с 433 гласа "за", 123 гласа "против" и 28 гласа "въздържал се". С него ЕП осъжда "целенасочените и постоянни усилия на унгарското правителство" за подкопаване на европейските ценности и изисква резултати в процеса по член 7 от Договора за ЕС.
Член 7 от Договора за ЕС е механизъм за контрол на риска от нарушаване на европейските ценности в някоя страна членка. ЕП задейства процедурата по член 7 срещу Унгария още през 2018 г.
Новия текст посочва, че ценностите, залегнали в член 2 от Договора за ЕС, включително демокрацията и основните права в страната, са се влошили допълнително от 2018 г. насам чрез „целенасочените и систематични усилия на унгарското правителство“, като ситуацията се изостря от бездействието на ЕС.
Депутатите призовават Европейската комисия да не одобрява унгарския план за възстановяване и устойчивост, докато Унгария не изпълни изцяло всички съответни препоръки в рамките на европейския семестър и не изпълни всички съответни решения на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека.
Освен това според тях ЕК трябва да изключи от финансиране програмите за сближаване, които допринасят за злоупотреба със средства на ЕС или за нарушения на принципите на правовата държава.
Евродепутатите предлагат и да се прилага по-стриктно Регламента за общоприложимите разпоредби и Финансовия регламент, за да се справи с всяка злоупотреба със средства на ЕС по политически съображения.
Независимостта на съдебната система, корупцията и свободите на човека продължават да бъдат основни опасения на ЕП
Четири години след доклада, който постави началото на процеса по член 7 от Договора за ЕС, членовете на ЕП продължават да бъдат загрижени за няколко политически области, свързани с демокрацията и спазването на основните права в Унгария, като функционирането на конституционната и избирателната системa, независимостта на съдебната власт, корупцията и конфликтите на интереси и свободата на изразяване, включително медийния плурализъм. Академичната свобода, свободата на религията, свободата на сдружаване, правото на равно третиране, включително правата на ЛГБТИК лицата, правата на малцинствата, както и правата на мигрантите, търсещите убежище лица, и бежанците също са посочени като проблематични.
