Във философията има специален термин "симулакрум" - копие на това, което всъщност не съществува. Прекрасен пример за симулакрум е сегашната героизация от страна на руската пропаганда на руските войници, като подражание на съветската пропаганда за Отечествената война, пише журналистът Владимир Ким от Zn.ua.
Един от стълбовете на руската пропаганда е Великата отечествена война. От детството още тази сага програмира руснаците за необходимата система на мислене - в нея присъства голямата държава, която е победила злото, а някой друг, който й завижда, иска да върне това зло - и така се явява самото зло. Затова и Русия има право да постъпи с това зло както си поиска, нали истината е на нейна страна.
Култът към войната в Русия
Този култ към войната заменя религията. За да го поддържа, Кремъл създаваше в продължение на години романтичен ореол около Втората световна война. Днес обаче Москва започна да култивира нова война, която трябва да обедини новото поколение буряти, дагестанци или жители на Санкт Петербург. Същото каквото беше Втората световна война за жителите на СССР, независимо от факта, че сегашната война има завоевателен характер.
Нека разгледаме как става героизирането на войниците от руската армия по време на инвазията в Украйна. Показват се реални хора. Но има няколко "но".
В описанието на подвига им не се дава информация за мястото и датата на събитието, и за конкретното военно поделение. Всичко е направено така, че журналистите да не могат да проверят автентичността на историята.
На повечето от видеоклиповете няма информация и с кого се бият героите на Z операцията. Все пак не върви да се възвеличават нашественици, които се бият в друга държава, нали? Затова в описанието към тези видеа украинската армия е наричана „нацисти“ и „бойци“ или просто „враг“. В някои видеоклипове дори не се споменава думата "Украйна".
ОЩЕ: Руското военно министерство с нов фейк, че украинците ще предизвикат чумна епидемия в Одеса
Повечето от подвизите са създадени по съветския модел на пропаганда и са явно преувеличени. Но в същото време говорим и за дубликат с ниско качество, тъй като всички тези "герои" си имат своите прототипи в съветската история. Стилът на водене на война обаче сега е друг затова описанието им изглежда като подигравка със съветските войници.
Ето и конкретни примери
Пример 1. Един от героите на Отечествената война е пилотът Алексей Маресиев, който след като самолетът му е свален и краката му са премазани, според легендата, пълзи до позициите си в продължение на 18 дни.
По този пример сега има създадена нова история за Алексей Лиханов. Той не е пилот, но пропагандата описва как се връща до позициите си в продължение на 12 дни с две гранати в ръце. Не става ясно защо му е да държи гранатите в ръцете си през цялото това време. Нито къде се е случило всичко това и как е могъл да навлезе толкова дълбоко в украинската отбрана, че да пълзи обратно 12 дни.
Пример 2. Също толкова известен пример от съветската епопея е свързочникът Матвей Путилов, загинал в битката за Сталинград. Според легендата, за да осигури връзката по време на блокадата, той стискал кабела със зъби - и така и го открили мъртъв.
Съвременните войски не се нуждаят от кабели следователно руската пропаганда създаде сержант Ян Волков, който по някаква причина остава сам с радиостанцията си и попада под минометен обстрел. Ранен, той продължава да я настройва докато накрая "вражеската групировка е унищожена“.
Снимка: Видеото за Ян Волков, скрийншот
В новия пантеон на героите е поставен и Хусеин Гадаев. Твърди се, че неговият батальон влиза в неравен бой, по време на който лейтенантът дава заповед да се поддържа връзката докато накрая губи съзнание.
ОЩЕ: Охраната на Путин събира екскрементите му по време на пътувания в чужбина: Ето защо
Пример 3. Евстафий Анисимов е герой на Съветския съюз, който по време на освобождението на Беларус от германските нашественици разминира мост. Според легендата той прави това под постоянен вражески огън.
Руската пропаганда днес отиде дори още по-далеч и създаде историята за Кирил Балагански, който уж разминира два моста наведнъж под постоянен обстрел. Но във видеото му дори не се споменава Украйна, защото не върви да се подчертае, че Балагански за разлика от Анисимов е окупатор.
Снимка: Видеото за Кирил Балагански, скрийншот
Пример 4. Героят на СССР Павел Хвостов, напротив, построява понтонен мост над река Днепър под куршумите на германците и е ранен.
Днес руснаците си имат своя нова история за това - подполковник Андрей Гаранин също командва изграждането на понтонен мост под вражески огън. Вярно, в историята не се уточнява за коя река става въпрос нито се посочва кой е врагът му. Въпреки това с гордост се отбелязва, че благодарение на моста над неназованата река руските войски са продължили да напредват, за да предоставят хуманитарна помощ на неизвестно селище на другия бряг. Въпреки че вероятно жителите на това неизвестно село изобщо нямаше да имат нужда от хуманитарната помощ, ако окупаторът Гаранин и неговият отряд не бяха нахлули в чуждата държава.
Още примери
В списъка на новите „герои“ има много истории за медицински сестри и санитари, които пренасят ранените. Например за Аркадий Смолников, който спасява 1000 ранени, след като „коварните украинци“ атакуват „контролирано от Русия летище“ (разбирай "окупирано").
Снимка: Аркадий Смолников, скрийншот
Всички тези истории дублират много от историите на лекари от "Червената армия", но сега броят на спасените е завишен няколко пъти. И във всички случаи основното в тях е, че мястото на събитието не е упоменато и че във видеата никога не се показва нещо от самата евакуация/спасяване.
ОЩЕ: Христо Грозев: Руските олигарси вече знаят, че Путин е по-слаб и търсят съюзници сред силоваците
Като цяло списъкът съдържа още много пропагандни клишета - войници, които „първи забелязали врага“, пилоти, които прикриват останалите със своите самолети (по примера на съветския пилот Виктор Талалихин), военни, които свалят "ято байрактари“ и подобни. Когато въображението на пропагандистите се изчерпа, просто се добавят хора, които са "загинали" или "едва не са загинали" („Старшина Арсалан Мункуев едва не загина“).
"Евангелието на Путин"
Пренаписвайки историите на героите от Втората световна война, сегашната руска пропаганда обезценява техния подвиг. Но както бе споменато по-горе, войната в Русия е религия. Дори ако руснакът не подкрепя активно войната (той е „атеист”), неговият морал продължава да се формира от тази религия и той живее с етиката на войната, в която има зло и мъченици.
Москва в момента създава нов култ с нови герои. Нещо като "Евангелието на Путин“. В този информационен поток руснаците не могат да си направят изводи за войната, тъй като тя отново им се представя в романтична светлина.
Така че тази война няма да обезкуражи руснаците да продължат да воюват и занапред. След Украйна Русия ще се подготвя за следващата си война. При такава парадигма на мислене е лесно да се създаде нов враг.
