Еманюел Макрон е спечелил 66,1% от гласовете на избирателите, докато лидерът на крайнодесните Марин льо Пен е получила 33,9% подкрепа, показаха крайните резултати от президентските избори във Франция.
Министерството на вътрешните работи отбеляза, че Макрон е получил общо 20 753 797 гласа спрямо 10 644 118 за льо Пен. Броят на въздържалите се гласоподаватели е 25,44%, което е най-високото ниво от президентските избори през 1969 г., предаде AFP, цитирана от "Фокус".
В неделя от Министерството съобщиха, че са били подадени рекорден брой празни или невалидни бюлетини, около 9% от всички регистрирани избиратели (на първия тур този брой е бил едва 2%). Това означава, че един на всеки трима гласоподаватели е отказал да избере един от двамата кандидати.
Еманюел Макрон получи поздравления за победата си от много световни лидери, сред които и българският президент Румен Радев и премиерът Бойко Борисов.
Първото посещение на Макрон като държавен глава ще бъде в Берлин, където ще се срещне с германския канцлер Ангела Меркел. Освен това се очаква скоро Макрон да посети френските войски в Мали: знак, че международните военни ангажименти на Франция ще продължат да се спазват.
Друго важно решение, което Макрон ще трябва да вземе е за това кой ще бъде назначен за министър-председател. Тъй като центристът Макрон не идва от политическа партия, той трябва да постигне баланса между лявото и дясното. Новият президент по-рано коментира, че премиерът трябва да е „силен“ и да има политически опит.
Макрон имаше откровено проевропейска кампания. Той иска да укрепи еврозоната като се обособи отделен бюджет за 19-те държави, използващи единната валута. Предлага еврозоната да има свой парламент и финансови министър. Иска Европа да засили външните си граници като се създаде обща гранична охрана и се съсредоточат повече отбранителни сили. Ще наложи по-високи тарифи за защита на европейската промишленост от нелоялна конкуренция, особено от Китай. Като цяло подкрепя международните търговски договори и СЕТА.
Макрон каза, че няма да се опитва да забрани религиозните символи извън училищата, нито ще забранява буркините. Той подкрепя многообразието и обеща данъчни облекчения на компании, които наемат млади хора от предимно имигрантски квартали с висока престъпност. Обеща да ускори прегледа на молби за получаване на убежище до не повече от 6 месеца, включително и за обжалване. Похвали германския канцлер Ангела Меркел за великодушната й политика към търсещите убежище мигранти.
Той иска да обедини сложната система от правила за пенсиониране за различните служители в държавния и частния сектор, запазвайки сегашната пенсионна възраст. Иска да даде на самонаетите достъп до обезщетения за безработица, но ще спре обезщетенията за квалифицирани работници, които отказват две последователни „достойни” предложения за работа. За да овладее бюджета, Макрон иска да съкрати 120 000 работни места за държавни служители, но без тези в болниците, като успоредно създаде 10 000 работни места в полицията и 4-5000 работни места за преподаватели.
В платформата му е заложено тригодишно освобождаване от данъци за 80% от френските домакинства. Иска също да превърне т. нар. имуществен „данък солидарност” за хора, декларирали над 1,3 млн. евро в активи, в данък върху недвижимото имущество, който ще изключва финансовите активи.
