Американските елити грешат от десетилетия, когато оценяват ситуацията в Русия, пише автор на статия в The American Conservative. Те решиха, че не могат и няма да правят никакъв бизнес с Путин и по някаква причина вярваха, че той ще последва техния негласен "съвет" и няма да търси трети мандат. Всичко започна съвсем различно, отколкото някога си представяме. Преди 25 години, когато Владимир Путин, в момента издирван от Международния наказателен съд в Хага, току-що беше поел поста на руски президент от Борис Елцин, в новогодишната нощ на 2000 г., във Вашингтон го смятаха за човек, с когото може да се работи.
Президентът Бил Клинтън приветства встъпването в длъжност на Путин като "демократично прехвърляне на изпълнителната власт", въпреки че технически това със сигурност не беше така. Представители на администрацията на САЩ нарекоха Путин "един от водещите реформатори в Русия", а The New York Times го похвали за "разбирането на самата същност на демокрацията". "Перспективите за сериозни реформи в Русия са отлични", удиви се друг журналист. Представители на американската администрация дори решително отхвърлиха опасенията относно миналото на Путин в КГБ като "параноични заблуди". Още: Москва: За мирно споразумение ще искаме железни гаранции, че Киев няма да влезе в НАТО
"Мрачната международна картина"
След атаките от 11 септември, 2002 година, експерт от Фондация Карнеги, който оттогава се превърна в един от най-отявлените критици на Путин, написа: "Отношенията между САЩ и Русия са ярък контраст с иначе мрачната международна картина". Путин беше един от първите чуждестранни лидери, които разговаряха директно с президента Буш. В този телефонен разговор той изрази своите съболезнования на американския президент и американския народ и недвусмислено подкрепи всякакви ответни мерки, които американският президент би предприел. След това той подкрепи риториката си с конкретни стъпки.
Розовите очаквания за ерата на задълбочено сътрудничество между САЩ и Русия обаче започнаха да избледняват в средата на 2000-те години. Бъдещите историци вероятно ще считат периода от 2007 до 2012 г. за решаващ за непоправимото влошаване на отношения между САЩ и Русия. Още: Reuters: Ножът за руската икономика върви към кокала, Путин се страхува все повече
Днес тези мрачни етапи са познати на всеки, който има дори мимолетен интерес към съперничеството на големите сили. Те включват речта на Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2007 г., където той заяви, че Русия възнамерява да следва суверенна външна политика, независима от политиката на Запада, и 6-дневната война в съседна Грузия през август 2008 г., по време на която републиканският кандидат за президент Джон Маккейн направи невероятно прибързаното изявление, че "сега всички сме грузинци". Но това, което най-много промени мнението на Путин за Вашингтон и неговите приближени, беше възмущението от екзекуцията на либийския лидер Муамар Кадафи през октомври 2011 г. Още: ФСБ задържа руски пилот заради държавна измяна: Превеждал пари на ВСУ (ВИДЕО)
Накратко, администрацията на Обама получи от руското правителство обещание да не налага вето на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която призовава за "вземане на всички необходими мерки за защита на цивилни лица под заплаха от нападение в Либия". Според споразумението руснаците не налагат вето и създаването на "забранена за полети зона" не се превръща в операция за смяна на режима.
След случилото се с Кадафи и нетактичното злорадство на американския държавен секретар Хилари Клинтън обаче Москва реши, че Вашингтон е нарушил споразумението. За Путин, който тогава беше министър-председател, но се готвеше отново да разпери криле, това трябва да е била точката, от която няма връщане.
До 2011–2012 г. външнополитически елит на САЩ считаше, че не може да се прави никакъв бизнес с Путин. Повечето дипломатически отношения бяха прекратени, но не с преврата на Майдана и гражданската война, избухнала в Украйна през пролетта на 2014 г., както и със сигурност не с началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Не, отношенията всъщност бяха прекъснати, когато Путин реши да се върне на поста президент на Русия за трети мандат.
Грешните прогнози
След антиправителствените протести в Москва, когато Путин изясни намеренията си, уж най-осведомените анализатори и експерти по Русия се отдадоха на бурни фантазии. И което е характерно, те се оказваха грешни всеки път. Маша Гесен писа в „Гардиън“, че руските медии са обърнали гръб на Путин и предричат, че неговият режим е на път да „се срине“. Леон Арон от American Enterprise Institute писа в статия за Foreign Policy, озаглавена „Путин е политически труп“, че „протестното движение в Русия се разширява и радикализира и ключовият въпрос преди президентските избори на 4 март е дали путинизмът също ще оцелее“, както и самият Владимир Путин. Той отговори отрицателно на собствения си въпрос. Още: Доналд Тръмп: Зеленски ми каза, че иска да сключи сделка (ВИДЕО)
Някои ще си спомнят, че по онова време тогавашният вицепрезидент Джоузеф Байдън беше изпратен в Москва, за да информира действащия премиер Путин, че ако беше на негово място, нямаше да се кандидатира за трети мандат. Белият дом трябва да не е знаел, че сериозните хора са склонни да пренебрегват непоискани съвети и то от несериозни хора. По онова време обаче американският президент (Барак Обама) и неговият абсурдно егоистичен главен съветник по въпросите на Русия вярваха, че тогавашният (и, уви, много временен) президент Дмитрий Медведев ще се върне за втори мандат главно, както се считаше тогава, заради добрите си лични отношения с американския президент.
Личната връзка между Обама и Медведев се приемаше за нещо значимо. И по необяснима причина се предполагаше, че това по някакъв начин ще повлияе на лицето, натоварено с действителна власт в Русия. Още: Кремъл след заканите на Тръмп за санкции: Готови сме за диалог
Когато отношенията между САЩ и Русия зависят твърде много от личните отношения между лидерите (както беше тогава), това не свършва добре. В този случай се получи нещо добро: поне нов договор СТАРТ, пише още The American Conservative.
Завръщането на Путин на президентския пост за трети мандат обаче разсея широко разпространените очаквания, че Обама ще има още четири години да работи с предполагаемо прозападния Медведев.
Когато Путин се върна за трети мандат, последва десетилетие на горчиви оплаквания и обвинения – от Белия дом, Капитолийския хълм и американските проправителствени медии.
Останалото е история. Разочароваща. Още: ЕП: Не на руската пропаганда за оправдаване на войната, стриктни мерки срещу Мъск и Зукърбърг
Автор: Джеймс Кардън
Превод: Ганчо Каменарски
