"Съществуват различни теории за произхода на Черната смърт", казва Йоханес Краузе от института "Макс Планк". До този момент началното място и времето, в което е започнала епидемията от чума, не са били известни. Според една от теориите патогенът, причинител на болестта, е бактерията Yersinia pestis, идваща от Китай. Предполагаемата причина за възникването ѝ там е съществуването на голямо генетично разнообразие сред гризачите. Според друга теория заболяването е възникнало в Централна или Южна Азия.
Единственото безспорно нещо е, че става въпрос за зооноза - болест, предавана от животно на човек. Краузе, който е директор на Института за еволюционна антропология в Лайпциг, пояснява, че най-ранните доказателства за чумата досега са били от Източното Средиземноморие.
"Първите исторически следи в Черноморието са открити в Кафа, колония на Генуа, която е била обсадена през 1346 година. По време на тази обсада избухнала епидемия. Оттам патогените плъзват из Европа чрез кораби, предизвиквайки разпространението на Черната смърт."
Тази първа вълна заразявания поставя началото на 500-годишна пандемия, която продължава чак до началото на XIX век.
"Това, което е вълнуващо и което се вижда в родословното дърво на тези патогени, е събитие от типа на големия взрив", казва Краузе. "Формирали са се четири щама, произлизащи от един общ прародител. Откъде точно е общият прародител бе и основният изследователски въпрос, чийто отговор ние търсехме по време на нашия проект."
Черната смърт погубва до 60% от населението
В своето проучване международният екип е търсил скелети на хора, погребани малко преди глобалния взрив на Черната смърт, които са пренасяли патогена на чумата. Намерили са индикации, че археологически находки в Централна Азия от района на езерото Алакол в днешен Киргизстан могат да дадат отговори за произхода на болестта.
"Имахме голям късмет. Получихме достъп до материали, разкопани още през 80-те години на XIX в. в обект близо до Бишкек, столицата на Киргизстан. Там е имало селище и гробище, датиращи от 14 век. През XVIII в. са били открити гробове с надгробни плочи, които сочат, че погребаните са починали около 1338 г., както и че по онова време там са загубили живота си необичайно много хора. На надгробните им плочи е написано, че са загинали от чума."
Изкопаните кости били отнесени в Санкт Петербург. В колекцията на музея "Кунсткамера" Йоханес Краузе и екипът му намерили скелетите и ги изследвали отново. Зъбите на мъртъвците минали през специално наблюдение и в трима от общо седемте екземпляра учените открили патогена на чумата.
Щам от типа "голям взрив"
Краузе обяснява, че става въпрос за щам от типа "голям взрив", т.е. в рамките на кратък период от време от него се развиват много различни щамове. Изследването на някои хора може да заприлича на реконструкция на начина, по който се зародил коронавируса в Ухан, казва ученът. "Нулев пациент, място, на което патогенът за пръв път е преминал върху хората, където за кратко време са се образували много нови щамове", изрежда Краузе. "Мястото, откъде произлиза този щам, довел до Черната смърт някога, но и до други щамове, които днес откриваме например в Казахстан, Монголия и Китай."
Разбира се, не е напълно сигурно дали тези хора действително са били първите жертви на Черната смърт. Те са носители на първоначалния патоген и са били сред първите инфектирани. По това време бързо избухва епидемия, довела по-късно до варианта, предизвикал масовата смърт в Европа, Близкия изток и Северна Африка.
Бубонната чума се е появила през 1338 година
Вече се знае къде и кога е възникнала Черната смърт. Това се е случило през 1338 г. в подножието на планината Тяншан. "Сега разполагаме с тази времева класификация. Дори има и надгробна плоча, на която пише кога хората са починали, както и от какво. Това е много необичайно. (…) Наистина може да се каже, че изтеглихме печеливш билет от лотарията", смята Йоханес Краузе.
Новите данни допринасят за генетичното разбиране на пандемиите, за това как патогените се разпространяват и променят. Но не става въпрос единствено за настоящата пандемия от коронавирус. Възможно е да бъде открита и информация за по-ранни епидемии, които все още не са ни известни. "Опитваме се да се върнем назад във времето и да опитаме да идентифицираме праисторическите пандемии в тези данни. Сега знаем какви следи оставят пандемиите в генетиката и как изглежда тяхното родословно дърво", казва Краузе.
Източник: Дойче веле
