Качеството на въздуха, който дишаме като деца, храненето и стресът в семейството оказват влияние върху гените ни. Според различни изследвания при децата от семейства в неравностойно положение има по-голям риск от затлъстяване, заболявания и по-слаби успехи в училище, пише германската обществено-правна телевизия АРД.
Още: Германия осъди друмите на Тръмп, че Зеленски е "диктатор"
Още: Подготвят траурната церемония за папата
"На взаимодействието между околната среда и гените може да се гледа като на основен механизъм, чрез който социалното неравенство влияе върху развитието на децата и води до дългосрочни разминавания в образованието, здравето и благосъстоянието", обяснява психоложката Лорел Рафингтън от Института за човешко развитие "Макс Планк" в Берлин.
Социалното неравенство влияе на гените
В своите изследвания Рафингтън открива доказателства, че социалното неравенство се отразява на гените и това е видимо чрез т.нар. епигенетични профили. Според тях при децата от семейства в социално неравностойно положение рискът от развиване на диабет или по-бързо остаряване е по-висок. "Резултатите ни показват, че обстоятелствата в началото на живота, например когато децата са родени в бедност, са особено важни за епигенетичните профили", обяснява Рафингтън пред АРД.
Още: Заради "остър недостиг на въоръжение": Дания увеличава значително военния си бюджет
Още: Борис Джонсън с интересно обяснение за поведението на Тръмп спрямо Украйна и Зеленски
Епигенетиката дава важна информация за състоянието на гените. И по-конкретно - кои гени биват прочетени в клетките и кои - заглушени. Външни фактори като стрес, боледуване или хранене могат да повлияят на епигенетичната програма на клетките.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В Белград: Преподаватели охраняват студентския протест след поредния инцидент
Още: Зеленски: Да признаем наши земи за руски? Няма да го направя (ВИДЕО)
Тютюнопушенето например променя епигенома на белодробните клетки, като по този начин гените могат да придобият свойства, предизвикващи заболяване: "От проучвания знаем, че когато човек пуши и се откаже, това се отразява в индивидуалните генни регулатори", обяснява Рафингтън.
Епигенетичният профил може да бъде променен
Рафингтън изследва заедно с други учени проби от слюнка на над 3200 деца и младежи на възраст от 8 до 18 години. Те създават епигенетичен профил за всяко дете. За оценката учените използват и резултати от по-ранни изследвания. "Един от изводите е, че интервенцията за подобряване на здравето и дълголетието вероятно трябва да се планира десетилетия преди появата на свързаните с възрастта заболявания", казва психоложката.
Още: "Великата" руска инженерна мисъл: Селскостопански мрежи срещу украинските дронове (ВИДЕО)
Още: "Никой освен Путин не е искал война в Украйна": Германия е за траен мир
Добрата новина от проучването е, че епигенетичният профил може да бъде променен и не е фиксиран завинаги, дори когато е свързан с тежки условия в ранна детска възраст, обяснява експертката от института "Макс Планк". Но много аспекти все още не са изследвани - например доколко може да настъпи положителна промяна, ако започнете да се храните по-добре или да се движите повече.
"Някои експерти по стареенето смятат, че лекарствата, които вероятно ще се появят в бъдеще за забавяне или спиране на биологичното стареене, може да са в състояние да обърнат негативните ефекти, натрупани в началните фази на живота", обяснява Рафингтън.
За по-доброто бъдеще на децата
В рамките на т.нар. интервенционно проучване в САЩ майките, които живеят на прага на бедността или близо до него, ще получават парични стимули в продължение на шест години, за да сведат до минимум някои стресови фактори. Целта е да се проучи дали и как това се отразява на епигенетичните профили на децата.
Това е голямата изследователска цел на Рафингтън: от нейната работа да произтекат и мерки в областта на социалната политика и по този начин тя да допринесе за по-доброто бъдеще на децата, обобщава АРД.
Източник: Дойче веле
