"Когато се събудя нощем, все още изпитвам страх. Особено, ако трябва да отида до тоалетната сама. Но се успокоявам, когато видя, че мама е при мен", разказва 9-годишната Албина, която междувременно живее в един център за бежанци в град Днипро.
Заедно със семейството си тя напуска Мариупол в началото на април. От началото на войната в Украйна досега почти не е минавал ден без руско нападение срещу този град. Междувременно той е напълно опожарен и опустошен.
Бягството от града било пълно с премеждия и опасности – преминали по разрушени пътища и бомбардирани мостове. Навсякъде гъмжало от руски войници. „Видях много танкове. Може би бяха 400? Не знам, по някое време нямах вече сили да ги броя”, казва момичето.
"Всички в колата бяха страшно уплашени"
Бащата на Албина разказва, че тя е била най-смела от всички в колата и на всеки руски пропускателен пункт се подавала през прозореца и размахвала ръце, все едно, че поздравява руските войници. С тази малка хитрина, успели да преминат през всички постове: “Не ми беше лесно. Бях много гладна. И всички в колата бяха страшно уплашени. Но реших да рискувам. Започнах да махам на войниците. И успях! Един руснак ми помаха също. Дори ми се усмихна. Така успях да ни спася”, разказва момичето.
По пътя Албина и семейството много гладували. За щастие майка ѝ успявала да кърми малкото ѝ братче, което е само на 9 месеца. Момичето също се грижело за него, доколкото може: “Слагах го да седне в скута ми и си играехме. В началото ми даваха да си играя и на мобилния телефон, но после ми го взеха, защото го ползваха за навигацията”, казва тя.
Спомените, които остават
Семейството не успяло да вземе със себе си много багаж – нямало нито време, нито място. Албина успяла да прибере само няколко картини, които сама е рисувала, любимата си плюшена играчка - патето Лалафан, и малко дрехи.
Когато Албина си спомня за Мариупол, не разказва за бомбите, ракетите и разрушените къщи. Тя иска да си спомня за родния си град такъв, какъвто е бил преди войната. Въпреки че приятелките и семейството ѝ вече не живеят там, Албина иска непременно да се върне: “Много бих искала да се върна в Мариупол. В Мариупол е хубаво. Миналото лято даже хванах жабка. Искам пак да си намеря някоя”, казва момичето.
Източник: Дойче веле
