Много хора ще се изненадат, но е факт - лихвите по жилищните кредити в България в момента са сред най-ниските в цяла Европа. И така е от месеци. Навсякъде около нас ври и кипи, лихвите растат скокообразно, докато банките в нашата страна продължават да предлагат ипотечни заеми при изкушаващо добри условия, пише в. "Сега".
Наскоро публикувани сравнителни данни за пазара на жилищните кредити в Европа показват, че през март в целия ЕС само в Малта лихвите са били по-ниски. Според статистиката на БНБ за същия месец заемите за нов дом в лева са отпускани при 2.54% средна лихва. А банките в Германия са сключвали ипотечни договори при около 3.8% лихва. Съпоставката с по-близки нам държави като Румъния и Полша разкрива още по-драстични разлики - там лихвите по ипотеките са били над 8%, а в Унгария - цели 10.52 на сто.
ОЩЕ: Банкер: Основната лихва може да достигне 5%
В Европа ЕЦБ и другите централни банки вдигат неудържимо основните лихвени проценти (ОЛП), за да противодействат на инфлацията. Това повлича и сериозно поскъпване на кредитите и за бизнеса, и за домакинствата. У нас заради валутния борд БНБ не може да влияе чрез ОЛП върху пазарните лихви. А тъй като депозитите продължават неудържимо да растат, банките разполагат с все по-големи ресурси, които трябва да "раздвижат", за да им носят доход - тоест да продават кредити. В това състезание никой не иска да губи нови клиенти и не бърза да вдига лихвите по заемите. Както обясни наскоро известният финансист Левон Хапмарцумян, "банките се дебнат кой ще мигне пръв".
Иначе още от миналата година наши и чужди експерти, както и БНБ, прогнозират неизбежно увеличение на цената на кредитите и у нас. Въпреки това 2023-а година тръгна с продължаващи понижения. Едва сега започна да се усеща обръщане на тенденцията.
БНБ току-що публикува и най-новата статистика за кредитния пазар - за май. Регистрирано е покачване на средната лихва по левовите ипотечни заеми за домакинствата, макар и леко - с 0.06% до 2.6 процента (кредитите в евро са по-скъпи, тъй като лихвите по тях са свързани с европейските пазарни индекси, които са във възход вече доста месеци).
На фона на рекордно ниските лихви новите кредити за жилища са отбелязали почти 17% ръст за година.
БНБ все пак има някои инструменти да влияе на лихвените равнища и на темпа на кредитиране. За да охлади кредитната хиперактивност на банките, централната банка вече реши от 1 юни да вдигне от 5 на 10% размера на минималните резерви, които банките са длъжни да заделят. От 1 юли ще има още една такава стъпка към затягане - вдигане на резервите от 10 на 12 процента.
БНБ изтегля ликвидност от банките и чрез капиталовите буфери. Целта е банките да са подготвени за времето, когато вдигането на лихвите по отпуснатите заеми ще започне да затруднява клиентите и в портфейлите на банките ще започне да расте делът на необслужваните задължения.
