"При най-добрия прогнозен вариант АЕЦ "Белене" може да започне работа през 2032 година. Това може да се случи, когато в следващото Народно събрание има достатъчно мнозинство, което е проенергийно и проядрено ориентирано". Това каза председателят на Комисията по енергетика в парламента и депутат от ГЕРБ Валентин Николов, който беше в Плевен за информационна среща с медиите на тема "Как ще се промени Северна България с АЕЦ "Белене". Домакин на срещата беше областният управител на област Плевен Мирослав Петров с участието на кмета на гр. Белене Милен Дулев.
Николов беше категоричен, че бъдещето на енергетиката е в ядрена енергия, възобновяеми източници и газови централи, които да ги балансират. "Обективно погледнато подпише ли се обвързващият договор, рискът за това да не бъде изпълнен един ядрен проект пада изключително много",каза председателят на енергийната комисия.
Той очерта предстоящите етапи за реализация на проекта АЕЦ "Белене" така - ако до края на годината участниците се запознаят с документацията, има 4 месеца за получаване на обвързващите оферти. Следва преговорен процес, който ще завърши с подписване на обвързващ договор във връзка със структурирането и строителството на обекта. Инвеститорът трябва да обяви какво ще промени от съществуващия проект, но това няма да повлияе върху общото лицензиране, което касае технологията воден реактор. С нотификация новият собственик трябва да уведоми ЕК по договора за Евроатом. Така в обозримо бъдеще до 2023 година може да започне строителството на АЕЦ "Белене", каза Валентин Николов.
"Близо 50 000 ще бъдат ангажираните с проекта работни места в различни сектори. Още със стартиране на строителството на Първи енергоблок пряко на площадката на АЕЦ "Белене" ще бъдат заети над 1 000 инженери и между 3 500 и 5 000 работници", подчерта областният управител на област Плевен Мирослав Петров. Петров прогнозира, че АЕЦ „Белене” ще засили интереса към атомната индустрия във висшите учебни заведения в цялата страна като посочи, че тази положителна тенденция пряко ще се отрази върху три големи ВУЗ-а, от които се очаква да осигуряват кадри за проекта АЕЦ "Белене" – ТУ-София, СУ "Свети Климент Охридски" и Университета по архитектура, строителство и геодезия.
