Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом. Това се казва в писмото на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер до министър-председателя Бойко Борисов.
От писмото не става ясно какво точно е било питането на Борисов за ядрената енергетика, но най-вероятно става въпрос за загубеното от България дело за АЕЦ "Белене". След срещата на Европейския съвет в края на юни българският премиер буквално каза следното по въпроса (бел. ред. - запазен е точният изказ на министър-председателя): "Когато обаче имаме сега реактори да спазаряваме (бел. ред. - за АЕЦ "Белене") и да видим какво ще правим по тая тема, щото ако съумеем да го продадем при добри условия – добре (бел. ред – Борисов се сеща, че изцяло направен от "Атомстройекспорт" за "Белене" е само един реактор). Ама ако предложат условия като както навремето продадоха старите реактори ако си спомняте за 90 млн. долара (бел. ред. - "Атомстройекспорт" ни осъди за 620 млн. евро), тогава ще ли ни е изгодно това? Тогава няма ли пак да сложим дебата като сме платили толкова пари дали да не го строиме? С една дума очакваме и от политическата класа, и от Русия ... Казал съм на Теменужка Петкова и Томислав Дончев да напишат писмо до Брюксел, да ги уведомят, че в следствие на санкциите и всичко останало вече сме осъдени, за да платим това оборудване, което беше с разрешение от Европейската комисия. Политически всеки може да се опита да си изкара дивиденти – я си представете с 1,1 млрд. (бел. ред. - лева) колко може да се построи в Северозапада, а да ги хвърлим така в гьола ...".
БГНЕС публикува пълния текст на писмото на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер до Борисов, разпространено от правителствената пресслужба:
"Европейска комисия
Жан-Клод Юнкер
Председател на Европейската комисия
Уважаеми господин министър-председателю Борисов, драги Бойко, скъпи приятелю,
Благодаря за писмото ти от 7 юли 2016 г. относно положението в енергийния отрасъл в България, на което посветих най-голямо внимание.
Позволете да ви уверя, че от началото на мандата настоящата Еврокомисия отдава най-висока важност на насърчаване на модернизацията на и инвестициите в енергетиката в страните от Югоизточна Европа и в частност България. В тази връзка, от началото на 2015 г. досега заместник-председателят на ЕК Шефчович и еврокомисарят Ариас Канете се срещнаха с теб и със съответните министри от правителството Ви няколко пъти както в София, така и в Брюксел. Нещо повече, висши служители от Генерална дирекция „Енергетика” на Еврокомисията са в постоянна връзка с българските държавни органи, особено в контекста на Инициативата за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) и на отварянето и модернизацията на пазарите на газ и електроенергия на България. Неотдавна, на 29 юни 2016 г., заместник-председателят на ЕК Шефчович разгледа всички тези въпроси на среща със заместник-министър-председателя Дончев.
Следва да отбележа, че това преди всичко се дължи на вашия ангажимент за постигане на осезаем напредък в региона, особено що се касае до по-ефективната интеграция на енергийните системи в европейските пазари и до повишаване сигурността на доставките чрез диверсификация на енергийния внос. Създаването на Групата на високо равнище за газовата свързаност в Централна и Югоизточна Европа (Групата CESEC) през февруари 2015 г. и нейната работа способстваха в тази връзка. Цялата тази работа сега започва да дава конкретни резултати. Срещата на Работната група на високо равнище, която ще се проведе в Будапеща на 8-9 септември ще отбележи конкретния напредък в редица ключови инфраструктурни проекти, включително интерконекторите на България с Румъния, Сърбия и Гърция, за които разчитаме на постоянната пълна подкрепа на България. Нека спомена и това, че на основата на нашето взаимно сътрудничество България бе в състояние да осигури, за първи път, алтернативен източник на газ – втечнен природен газ от Гърция, благодарение на споразумението за системна газова връзка между операторите на системите, което бе улеснено от Еврокомисията.
Взети заедно, всички тези постижения маркират важни стъпки към концепцията за газов хъб „Балкан”, по която Еврокомисията продължава да работи много усърдно и която би могла да включи и новата мрежа за доставки на газ от Русия по начин, който е изцяло в съответствие с правилата на Евросъюза. В тази връзка, с помощта на Еврокомисията българското правителство организира кръгла маса на заинтересовани/инвеститори във Варна на 5-6 септември 2016 г. Това ще бъде възможност за нас да подновим подкрепата си за този проект и да се насочим към много въпроси, които ти подчертаваш в писмото си.
Относно въпросите от областта на ядрената енергетика, които посочваш в писмото си, бих искал да подчертая, че Еврокомисията напълно зачита правото на България да определя своя енергиен микс. Ако България реши да изгради нов реактор, тя трябва да уведоми Еврокомисията за такъв инвестиционен проект по силата на чл. 41 на Договора за Евратом.
По отношение на аспекти на конкуренцията, посочени в твоето писмо, мога да те уверя, че еврокомисарят Вестагер и подчинените й служби работят интензивно за намиране на коректно решение в унисон със законодателството на ЕС.
И накрая, Еврокомисията е готова да продължи да подкрепя България и в бъдеще, специално в енергетиката, чрез стимулиране на регионалното сътрудничество, по-нататъшна интеграция и активизиране на инвестиции, от които страната се нуждае, за да модернизира енергийната си система за благото на своите граждани и в полза на утвърждаването на Енергийния съюз. През последните години България прояви сила воля за налагане на реални промени в сектора енергетика и очакваме да продължим сътрудничеството си в тази сфера и в много други сфери в идващите месеци и години.
(…) от моя кабинет ще ми докладва директно по всички тези въпроси. Той е на разположение за директни контакти от страна на твоя екип и е готов да активизира всички необходими средства на Еврокомисията, за които се счита, че са нужни за придвижване напред на нещата.
