Тенденцията за незаконния дърводобив се запазва и има леко увеличение. Трябва да отчетем, че спрямо предишния период 2006-2012 г., наистина са направени положителни стъпки от страна на държавата. Анализът показва обаче, че тя не успява да постигне практически успех. Това стана ясно от думите на Добромир Добринов от Световния фонд за дивата природа (WWF) - България, по време на пресконференция, на която бе представен анализ на незаконния дърводобив у нас за периода 2013-2017 г.
Според Тома Белев от Асоциацията на парковете в настоящия доклад се отчита, че схемите на незаконен дърводобив са се запазили. Добивът на дървесина в България се запазва в сравнително константни величини - 6,8 млн. куб. метра средно годишно.
Вносът на дървесина по данни на НСИ средно годишно е 60 000 куб. метра. Износът на дървесина е 920 000 куб. метра, поясни Белев. Стана ясно, че между 2.4 и 2.7 млн. куб. метра годишно е размерът на незаконно добитата дървесина. Докладът отчита също така, че се е увеличила ефективността в наказателните производства във връзка с нарушенията при добиване на дървен материал, но въпреки това тя остава все още ниска.
Тома Белев направи връзка между незаконния дърводобив и бедността в страната, като цитира данни от представителното изследване, според които за този петгодишен период има увеличение на бедните с 5%, които достигат 1 млн. и 665 хил. души или става дума за 690 хил. домакинства.
Междувременно обаче директорът на Дирекция "Гори и лесовъдски дейности" към Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), Ценко Ценов не каза с какви данни разполага държавата за незаконния дърводобив. Той посочи, че всички цифри за дискусионни, а тези, които имат в Агенцията, се разминават с изнесените от страна на еколозите. Ценов се ангажира експертите към държавните органи да се запознаят с направените предложения и препоръки и да излязат впоследствие с позиция.
Предложенията към държавата
От WWF предлагат да се разработи стандартизиран доклад за незаконния дърводобив и той да се публикува на годишна база, за да може обществото по-добре да се информира за проблема. От организацията добавят, че е добре държавните органи да положат усилия в областта на електронните търгове по отношение на дървесината и да се ограничи възможността да се добива дървесина на корен.
Според WWF трябва да се ускори процесът по националната горска инвентаризация, тъй като без този процес да е приключен, няма как да се знае какво е състоянието на дървесните ресурси. Друго от предложенията на организацията е свързано с отделянето на Изпълнителната агенция по горите от шапката на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Експертите считат също така, че трябва да се увеличи нейният административен и управленчески капацитет.
Разплащането на дървата за огрев и екологична дървесина по едни цени в една и съща мерна единица и увеличаване на събираемостта на наказателните постановления са също част от мерките върху които природозащитниците акцентираха.
Позиция от ИАГ
Междувременно от Изпълнителната агенция по горите изпратиха писмо до медиите, в което се казва, че за последните десет години залесената площ е нараснала с повече от 1 500 000 дка. "Увеличението на горите е в резултат както на залесявания, така и на самозалесяване и естествено възпроизводство. Увеличаването на горските територии е съществено и е предпоставка за ръст на добиваното количество дървесина, което за последните четири години има относителна устойчивост", казват още от ИАГ.
Статистиката показва постоянен среден добив от около 8 млн. куб. м., което задоволява необходимостта от дърва за огрев за населението и осигурява суровина за българската дървопреработвателна индустрия, уточняват от държавния орган.
"Изпълнителна агенция по горите внесе предложения за промяна в Наказателния кодекс за по-сериозни санкции и по-големи глоби за незаконна сеч и бракониерство. С измененията се цели да се повиши ефективността на наказателното производство и събираемостта на глобите при извършването на престъпления в горите. Причината за предлаганите промени са, че според сега действащите разпоредби преписките за престъпления в горите се изпращат в прокуратурата, но в 90% от случаите досъдебните производства се прекратяват поради малозначителност. Така незаконните деяния остават ненаказани и се създават предпоставки за извършване на нови нарушения", смятат още експертите.
