Голяма група депутати са внесли в Народното събрание странна корекция в Закона за туризма, която може да докара на България поредни главоболия с ЕК. Става дума за промяна, която предвижда заобикаляне на Закона за обществените поръчки (ЗОП), когато прелестите и богатствата на страната ни се рекламират в големи онлайн платформи като Facebook, YouTube, Twitter и други, пише в. "Сега".
На пръв поглед мотивите на вносителите звучат смислено - те обясняват, че прилагането на ЗОП не е подходящо, когато се прави национална туристическа реклама в такъв тип мрежи, защото на практика се налага да се използват посредници (тъй като големите онлайн платформи нямат навика да участват в конкурси по ЗОП. "Посредниците от своя страна често обвързват комисионните си с размера на рекламния бюджет, което намалява ефективността на националната туристическа реклама за наличния бюджет", посочват авторите на предложението. И обещават, че в името на прозрачността ресорният министър ще бъде задължен всеки месец да отчита свършената работа, като публикува справки за изразходваните средства и за гледаемостта на излъчените в нета клипове и видеа.
Депутатите всъщност са направили "копи-пейст" на проекта на Министерството на туризма, който вече бе обсъждан в парламента в края на 2022 г., но не стигна до гласуване. С него МТ поиска използването на платени услуги на платформи за споделяне на видеоклипове, включително в социалните медии, да бъде изключено от обхвата на ЗОП, за да се пестят време и средства.
Още при първия опит обаче идеята за прескачане на ЗОП удари на камък. Министерството на финансите възрази с ясни аргументи - заобикалянето на състезателните процедури в България е проблем, за който вече имаме вдигнат "жълт картон" от Европейската комисия, и всъщност трябва да премахваме изключенията, не да отваряме нови вратички за тях. Такова спорно изключение действа от години за харченето на бюджетите на държавните ведомства за обява и реклами в електронните медии - телевизии и радиа не се състезават в обществени поръчки, а възложителите решават с кои да сключат договори и за какви суми. Обяснението е, че аудиовизуалните медийни услуги са предмет на специални еврорегулации и затова няма проблем.
Сега се предлага разширяване на тази практика за директно възлагане, като прави впечатление, че под проекта са се подписали в безпрецедентно единодушие народни представители от всички парламентарни групи. Прави впечатление също, че от туристическия бранш са обидени, че никой не ги е питал какво мислят за предложените промени. "Не за първи път се предприемат доста неумели стъпки по отношение на туристическия бизнес. Предложението може и да е добро, но не е съгласувано с нас, освен това липсва контекст, необходима е и цялостна промяна на стратегията“, коментира пред Economic.bg Полина Карастоянова, председател на Националния борд по туризъм.
В отрицателното си становище МФ посочва, че ЕК и без друго е взела България на прицел като нарушител на еврозаконодателството заради "вратички" за неприлагане на ЗОП. Именно за да не се стигне до последната фаза на наказателната процедура - предаване на казуса в Съда на ЕС, служебното правителство е подготвило промени в Закона за обществените поръчки, които трябва да премахнат неразрешените изключения. Проектът засяга три групи дейности, които сега се възлагат без търг или конкурс: закупуване на дефицитни лекарства (отнася се само за частните болници, държавните и общинските са длъжни да прилагат ЗОП); изграждане и поддръжка на гранични съоръжения (като оградата по границата с Турция); залесяване и добив на дървесина в горските територии. Не е тайна, че около всички тези дейности, възлагани без обществени поръчки, витаят съмнения за корупция и налагане на лобистки интереси, а често избухват и скандали за начина, по който се харчат публични ресурси.
От МФ отбелязват, че е недопустимо с един закон да се премахват изключения, а с друг - да се създават нови възможности за финтиране на ЗОП. Изпълнителната власт изтъква още, че България е поела ангажименти, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да намали използването на процедури на договаряне без обявление, както и на дела на поръчките, възложени след получена една оферта.
Засега не е ясно как депутатите ще реагират на забележките и критиките и как ще приключи поредният междуинституционален сблъсък на мнения. Проектът още не е разпределен за разглеждане по комисиите в НС.
