Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна единодушие за бюджетите за тази година на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО). Това съобщиха от правителствената пресслужба след дистанционното заседание на социалните партньори, свикано от финансовия министър Асен Василев. Заседанието беше онлайн, тъй като от вторник вицепремиерът Василев е с положителен резултат за коронавирус и остава под карантина. Дневният ред на тристранката беше изцяло фокусиран върху държавния бюджет за тази година.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
"Ще нанесем няколко малки корекции в бюджетите и се надявам те да бъдат приети от Министерски съвет, за да може след това да се входират в НС за разглеждане", уточни Василев.
В точка първа от дневния ред НСТС обсъди проекта на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Законопроектът беше представен от управителя на Националната здравноосигурителна каса. Участие в дискусията взе министърът на здравеопазването, Асена Сербезова.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 5 678 270,1 млрд. лв., което представлява увеличение с 560 210,7 млн. лв. спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 г.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
В точка втора от дневния ред НСТС разгледа проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., законопроектът беше представен от управителя на НОИ. Със становище участие в дискусията взе министърът на труда и социалната политика, Георги Гьоков.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2021 г., да се увеличат с 6,1%. Като се прибавят еднократните допълнителни суми към тях, се очаква ръстът на пенсиите да е с 13,4%. Средната пенсия през 2022 г. ще достигне 573,76 лв. без ковид добавката от 60 лв., която ще се изплаща на всички пенсионери в периода януари-юни.
От 1 юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши на 392,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии през 2022 г. е 1500 лв. През 2022 г. за изплащане на пенсии са предвидени 14,119 млрд. лв. – с 1, 072 млрд. лв. повече в сравнение с разходите през 2021 г.
От 1 април се предлага да се увеличи обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст от 650 на 710 лв. Минималното обезщетение за безработица ще бъде 18 лева дневно, а не 15 лева, както предлагаше правителството с проекта на бюджет на общественото осигуряване за тази година. Ще се увеличи и максималният размер на обезщетението от 74,29 лв. на 85,71 лв. също от 1 април. Това обяви социалният министър Георги Гьоков след заседанието. Остава намерението максималният осигурителен доход да се увеличи от 3000 на 3400 лева.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Повишава се и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 650 лв. на 710 лв., както и за земеделските стопани и тютюнопроизводители от 420 лв. на 710 лв.
В трета точка от дневния ред на заседанието на НСТС правителството и социалните партньори обсъдиха проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2022-2024 г. като мотиви към него. Законопроектът беше представен от вицепремиера по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев.
На срещата присъстваха синдикати, но работодателски организации нямаше. По думите на Асен Василев те участвали активно преди самата среща.
Пламен Димитров, представляващ КНСБ, смята, че инфлацията ще бъде по-висока от заложената в националния бюджет. По думите му те нямат проблем със заложения от управляващите Дълг, защото е предвидено той да е около 30% от БВП. Но с една голяма уговорка, добави Димитров – ако няма война и ако пандемията от коронавирус не се задълбочи.
„За пръв път ми се случва по време на заседание на НСТС да има чуваемост от страна на управляващите”, каза Ваня Григорова от КТ „Подкрепа” по повод увеличеното обезщетение за безработица.
След дискусията социалните партньори изразиха следните позиции:
АИКБ и ССИ подкрепят проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2022 г., БТПП и КРИБ принципно подкрепят, но с бележки; БСК, КНСБ и КТ „Подкрепа“ – се въздържат от подкрепа.
По проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. КТ „Подкрепа“ и ССИ подкрепят с бележки, БТПП принципно подкрепя – също с бележки; БСК и КНСБ – се въздържат от цялостна подкрепа, АИКБ и КРИБ не подкрепят.
АИКБ изразява резерви относно Средносрочната бюджетна прогноза и подкрепя с препоръки проекта на Закон за държавния бюджет за 2022 г.
Независимо от наличието на определени положителни мерки, които са предвидени, БСК изразява резерви към проекта на Закон за държавния бюджет за 2022 г. и мотивите към него. Камарата пак недоволства, че години наред бизнесът е натоварен да плаща първите три дни от болничния, а НОИ да се включва чак от четвъртия ден. Предвид COVID-19, проблемът е още по-голям, защото обичайно болничен се издава 2 дни след разболяване, оплаква се БСК.
БТПП принципно подкрепя; ССИ подкрепя с бележки; КРИБ не подкрепя.
КНСБ оценява позитивно усилията на правителството в ключови сектори, като изразява категорично несъгласие с политиката по доходите и в данъчната система.
Като подкрепя определени, заложени в проекта, политики, КТ „Подкрепа“ изразява редица препоръки за по-устойчив Бюджет 2022.
Материалите по обсъжданите законопроекти и получените писмени становища, в които са изложени конкретните бележки и препоръки на социалните партньори, можете да видите на сайта на НСТС на адрес: https://saveti.government.bg/web/cc_13/1
