Почти веднага след като БСП обяви своя алтернативен бюджет, но без да го предоставят в писмен вариант на журналистите, защото трябвало да го одобрят на Конгреса в края на седмицата, държавата пусна официално проекта си за бюджет за 2018 година, въпреки информациите, че това ще стане чак в края на седмицата.
Увеличение
За образование ще бъдат дадени още 490 млн. лева спрямо тази година, за здравеопазване - почти 500 млн. лева, в социалната сфера има увеличение от 740 млн. лева, а за сигурност и отбрана ще има 280 млн. лева повече, главно за заплати.
Почти 37,5 млрд. лева ще похарчи държавата догодина. Малко над 23,5 млрд. лева приходи предвижда Министерството на финансите (МФ) в проекта за държавен бюджет за 2018 година. От тези приходи чисто данъчните ще са малко над 21 млрд. лева, докато останалите идват от помощи и дарения.
Разходите са в размер на почти 12 млрд. лева – 11,9 млрд., като само текущите разходи са почти 9,5 млрд. лева. Най-голям дял в текущите разходи заема администрацията – над 4,4 млрд. лева отиват за нея. В резерва отиват 70 млн. лева за бедствия и аварии, 900 000 лева за съдебната власт и 500 000 лева за Народното събрание.
Като приоритети за 2018 година са посочени образованието, отбраната и сигурността, социалната и здравна политика, както и провеждането на Председателството на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година.
По отношение на МОН държавата предвижда 13,1 млн. лева приходи при 584 млн. лева разходи! За сравнение Министерският съвет има по-големи приходи – 14 млн. лева. Основата на приходите за образование идва от стопанисване на собственост. И отново най-много са средствата за работещите в сектора – почти 323 млн. лева. Държавата ще даде най-много средства за политиката в областта на предучилищното и училищното образование – почти 525 млн. лева. Общо за образование ще бъдат изхарчени над 3,8 млрд. лева.
От догодина ще има реформа на делегираните бюджети, като финансирането няма да зависи само от броя на учениците, а и от броя на паралелките, от спецификата на региона, в който се намира училището, а в по-дългосрочен период и от качеството на образователния процес.
За МВР отново отиват най-много средства – разходите там са 1,296 млрд. лева, като 1,161 млрд. лева са за заплатите на работещите в сектора. На този фон в графа „придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт“ са предвидени само 22,7 млн. лева, след като едно от основните оплаквания на работещите в системата на МВР е, че често са принудени сами да си купуват дрехи и консумативи! Разходите за отбрана пък са 1,193 млрд. лева, при приходи на военното министерство от едва 44 млн. лева. За човешките кадри в сектор „Отбрана“ отиват цели 911 млн. лева! Като цяло за отбрана и сигурност се планира да се похарчат общо 4,449 млрд. лева.
И по отношение на сектор „Образование“, и по отношение на „Отбрана и сигурност“ от МФ подчертават, че са предвидени повече разходи за персонал.
По отношение на Министерството на труда и социалната политика държавата е предвидила 1,183 млрд. лева разходи. Приходите на Министерството на труда и социалната политика са 26 млн. лева, 21,5 млн. от които идват от държавни такси. Минималното обезщетение за безработица, което сега е 7,20 лв. на ден, догодина става 9 лева, а майчинството за втората година на детето се увеличава. Детски надбавки ще могат да получават семействата с доход на човек до 400 лв. За едно дете помощта ще е 40 лв.; за две – 90 лв. за три – 135 лв.; за четири – 145 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв. В тази сфера обаче е и предложението за изплащане на само 50% от осигурителния доход през първите три дни на болничен, но то е предмет на Законопроекта за държавното обществено осигуряване, както и обезщетенията за безработица и майчинство.
Социалната сфера ще се финансира догодина с над 13 млрд. лв. като само за пенсии ще отидат 9.45 млрд. лв. или с 520 млн. лв. повече, отколкото през тази.
За Министерството на здравеопазването разходите ще бъдат отделени малко над 495 млн. лева, а самото здравно министерство ще има приход от 40 млн. лева – главно от държавни такси. Предвидено е и допълнително право на разходи в размер на 400 млн. лв. по бюджета на НЗОК. Общо за здравеопазване ще отидат 4,712 млрд. лева.
Относно европредседателството, МФ посочва, че за догодина са предвидени 3,3 млн. лева разходи специално за министерството по председателството, от които 2,6 млн. лева за персонал. Числата идват на фона на предвидени 150 млн. лева разходи, свързани с европредседателството т.е. реализирани не само от министерството, за три години.
Средносрочна перспектива
Интересен факт е, че в средносрочен план МФ очаква спад на приходите спрямо БВП – с 0,7% до 2020 година, но спад ще има и на разходите – с 1,7%. Целта е до 2020 година бюджетът да е на нула.
Продължават и стъпките към увеличение на минималната работна заплата – 510 лева от 1 януари, 2018 година, 560 лева от 1 януари, 2019 година и 610 лева от 1 януари, 2020 година. За периода 2018-2020 година се увеличава минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за 2018 година в размер на 510 лв.; за 2019 година – 560 лв.; за 2020 година – 610 лв. От догодина се предвижда и увеличение на минималния месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лв. на 480 лева.
Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и за двата пола продължава да се увеличава с по 2 месеца всяка година до достигане на 35 години и 10 месеца за жените и 38 години и 10 месеца за мъжете в 2020 година. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност” продължава да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 година.
