Винарните в Южна България нямат свободни дати за посещения до края на октомври. Виненият туризъм става все по-популярен по нашите ширини не само за местни посетители, но и за чужди, пише "Монитор".
Често базите на производителите на алкохолната напитка от ферментирал гроздов сок освен за дегустации, се използват за сватби или други радостни моменти. Те се съчетават с културен или поклонически туризъм. Все повече винарни пристрояват към имотите си помещения за гости и ресторанти, коментира инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозята и виното.
По думите му виненият бизнес има интерес да се включи активно в новата съвместна инициатива на Туристическото и Земеделското министерство. Проектът беше обсъден за пореден път от местната власт и бизнеса на кръгла маса в Габрово. С него ще бъде популяризирана вътрешността на страната и удължени активните сезони, заяви зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева.
През месеците април и май 2018 г. чуждестранните туристически посещения у нас са повече от 1,24 млн., като се отчита нарастване от 11,5 на сто в сравнение със същия период година по-рано. Данните за сезона показват, че проектът за винените дестинации дава резултат, коментира Георгиева. От името на министър Николина Ангелкова тя заяви, че за Министерството е важно съвместно с бранша и местните власти да финализират проекта, за да бъде той в тяхна помощ при популяризиране на туристическите обекти и земеделските продукти в регионите.
Тя обясни, че точно инициативата за 12 винено-кулинарни дестинации може да бъде в помощ и за развитието и популяризирането на т.нар. бавен (слоу) туризъм. Неговата концепция е свързана именно със запазване на традициите и културата, като се наблегне на местната храна и на регионалните обичаи. Те биха помогнали на туристите да се информират за характерните вина и храни в дадените райони. У нас все още това е малко разпространен вид туризъм, но в редица европейски страни е много широко разработен.
12-те винено-кулинарни дестинации са на територията на цялата страна. В тях са включени над 50 общини и над 100 туристически обекта. Основен акцент на дискусията бяха две от дестинациите - „Източна Тракия“ и „Стари столици“. Дестинация „Източна Тракия“ обхваща общините Стара Загора, Сливен, Ямбол и Карнобат и 8 емблематични туристически обекта в региона, сред които Неолитни жилища - Стара Загора, Карановска могила, Парк Сините камъни, Скален феномен Халката, Жеравна, Котел, Водопад Скока – Медвен и Крепост Маркели.
Другата дестинация, върху която бе фокусът по време на дискусията, е една от най-дългите в проекта, преминавайки през 7 общини. Това е „Стари столици“, в която влизат Велико Търново, Горна Оряховица, Шумен, Търговище, Плиска, Велики Преслав, Габрово. В нея са включени и 13 туристически обекта - историческите хълмове Царевец и Трапезица, Арбанаси, Хотнишката екопътека, Еменската екопътека, Даскалоливницата – Елена, Славейковото училище – Търговище, Шуменската крепост, Мадарският конник, Осмарските скални манастири, Ханкрумските скални манастири, Плиска, Велики Преслав и Никополис ад Иструм.
Плановете на двете министерства са окончателните винено-кулинарни дестинации да бъдат обявени през есента на тази година. След това те ще бъдат дигитализирани и качени на сайта на двете ведомства.
Предвижда се припознатите от бранша и от общините 12 винено-кулинарни дестинации да бъдат включени и в платформата iLoveBulgaria, която в момента съдържа над 500 туристически обекта и се използва от повече от 17 хил. потребители. Планира се утвърдените от бизнеса и местните общности дестинации да бъдат включени и в Годишната програма за Национална туристическа реклама през следващата година.
Прогнозата на Министерството на туризма е ръстът на туристите през лятото да е около 5 на сто спрямо миналата година, когато у нас чуждестранните гости бяха 5,3 млн. Над 3,6 млн. чуждестранни туристи са избрали дестинация България, което е ръст от 8,9% спрямо периода януари-юни 2017 г.
