Между 10 и 50% поскъпване на данък сгради. Тази прогноза направиха икономисти, след като правителството обяви подготвяни промени в данъчните закони, с които се предвижда данъчните оценки на имотите ще могат да се актуализират на две години.
ОЩЕ: Задава се скок на данък сгради за старите жилища
"Беше абсолютно нечестно да не се обявява данък сгради и намеренията в тази посока преди избори. Има много по-разумни начини за финансиране на общински разходи. Може да бъде преразгледана таксата за боклука. Но да се ударят всички така е напълно нечестно. Това ще удари хората, които нямат увеличаване на доходите. Така не се прави", каза икономистът Красен Станчев в ефира на Нова телевизия. По думите му пълен хаос в цялото планиране на фиска.
"Данък сгради е една стъпка към по-голяма фискална децентрализация на общините. Явно е, че това е необходимост - има общини, които са задлъжнели и трябва да си изплащат задълженията", заяви от своя страна финансовият анализатор Борис Петров.
Според икономиста Владимир Сиркаров данък сгради ще се увеличи между 10 и 20% нетно през данъчна основа. "Не виждаме в пакета от данъчни закони никаква синхронизация и идея за обща политика", каза още Сиркаров.
ОЩЕ: Асен Василев удря с данък и бакшишите
"Виждаме на парче и някои дори доста екстравагантни предложения, за които се чудя защо дори се предлагат, след като фискалният ефект ще е малък. Например предложението за облагане на бакшишите. Дори не виждам как ще стане това, за да се случи, бакшишът трябва да се плаща през ПОС терминал. Така че не е ясно как такива мерки ще сработят, но това внася напрежение, коментира още той.
Сиркаров обясни, че един от големите казуси пред икономиката, без да звучи апокалиптично, е рязкото с 20% увеличение на минималната работна заплата. „Това в някои дейности ще има голямо отражение, особено в по-ниско развитите сектори“, каза той.
Петров обясни, че това има за цел да изсветли бизнеса, като например строителството, където на работниците не се плаща по банков път. „Така че не трябва да бъдем толкова критични към тази мярка“, смята той.
Станчев заяви, че проблемът е в това, че това има невидимо влияние. „В крайна сметка това се вижда в дела на временните договори спрямо всички договори. У нас те са 4-3 % от всички. В добрите примери те са над 40%“, обясни от своя страна икономикстът. „В бюджета трябва да има буфери“, каза той.
Според Петров трябва да имаме разумна фискална политика.
„Вътрешният политически риск е да управляваш бюджета, без да го обсъждаш с другите Това ще разглоби цялата система, както данъчната, така и коалицията. Блажени са онези, които ги обсъждат с другите. Това, което сега се прави е да не се обсъжда“, каза Станчев.
