С близо 1 процент спада годишният процент на разходите по потребителските заеми, но лихвите през миналата година нарастват. Това сочат данни на Българската народна банка. Така в началото на годината ГПР е бил близо 10 на сто, а в края на октомври възлиза на 9,14% средно за страната. В същото време обаче лихвите по заемите за потребление се повишават от 8,34 на 8,61%, съобщава вестник Телеграф.
Още: Фон дер Лайен: Няма по-свързани икономики от тези на ЕС и САЩ
Още: Красен Станчев: Тревогите на Европа от митата на Тръмп са силно преувеличени
В разходите по заема се включват такса застраховка, усвояване на заема и много други, като те се определят от банката, която отпуска кредита. Според закона обаче те не трябва да надвишават 50 на сто от сумата, която се отпуска като заем.
Въпреки че ГПР намалява, общата сума, която се връща на банката в края на срока на договора, се увеличава, коментира Десислава Николова, финансов експерт от “Моите пари“. Например при теглене на 10 000 лева потребителски заем при средна лихва от 8,34% за срок от 5 години, без включени други банкови такси, освен за обслужване на сметка в рамките на 2,50 лева месечно общата сума, която ще бъде върната от получателя, е 12 413,66 лева след 5 години. При същите условия, но лихва от 8,61% върнатата сума ще е 12 491,75 лева, тоест с 80 лева повече.
Според Николова намалението на годишния процент на разходите се дължи основно на понижение на такси като например за одобрение, усвояване и други. Причината е, че има значителен ръст при търсенето на ипотечни заеми, докато увеличението на заявките за потребителски е значително по-малко. По данни на БНБ през 2020 година има 12% повече отпуснати кредити за покупка на имот, а при тези за потребление увеличението е с 5 на сто.
Още: Как извънредното положение в енергетиката на САЩ се отрази върху цената на петрола?
Още: Шолц поиска европейски субсидии за електрическите автомобили
