Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) предупреждава, че през 2023 г. българската икономика ще реализира намален икономически растеж, който се дължи на влошена икономическа обстановка следствие на намалена стопанска и инвестиционна активност в България и в държавите основни търговски партньори на страната, повишаващо се общо ценово равнище, увеличаващи се лихвени проценти и други фактори. Това се казва в становище на работодателската организация.
Препоръки
Асоциацията на индустриалния капитал в България оповести препоръките си във връзка с предстоящото представяне на проекта за бюджет на България за 2024 г. Те са адресирани до премиера, финансовия министър, председателите на ресорните парламентарни комисии и са разпространени от пресцентъра на работодателската организация.
Целта на препоръките на Асоциацияцията е осигуряването в структурата на бюджета на финансирането на политики за подобряване на бизнес средата и икономическия растеж на България.
Препоръките на АИКБ по темата са базирани на този етап единствено на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и пролетната макроикономическа прогноза за 2023 година относно предвижданите параметри на Бюджет 2024, както и на резултатите от проведена анкета след членовете на АИКБ за очакванията на бизнеса за следващата година, посочват от Асоциацията. Членството на България в Шенген, еврозоната и ОИСР е основен приоритет за страната ни и националния бюджет на Републиката трябва да създава условия за постигането на тази цел, посочват от АИКБ.
Ръст на БВП
Асоциацията смята, че българската икономика е възможно да нарасне през 2024 година между 1,5 и 2 на сто. АИКБ препоръчва Бюджет 2024 г. да бъде изготвен така, че да осигури инструменти, стимули и условия за ускоряване на така нужните реформи в редица сектори.
Прогнозираният ръст на БВП може да бъде постигнат, а и надхвърлен, ако правителството насочи системни усилия за решаване на основния проблем на бизнеса, възпиращ увеличаването на производството и износа, а именно – липсата на квалифицирани и производителни човешки ресурси, както и ако бъде ускорено инвестирането на финансовите средства, предвидени в Националния план на възстановяване и устойчивост, Програмите и фондовете, финансирани със средства от Европейския съюз, смята от АИКБ.
Резултатите от анкетата сред членовете на АИКБ показват по-скоро песимизъм по отношение на растежа през следващата година.
Данъчна стабилност
АИКБ продължава да подкрепя данъчната стабилност при ниски равнища на данъчните ставки и без изменение на равнищата на осигурителните вноски за 2024 година. Според АИКБ правителството трябва да продължи борбата със сивата икономика и контрабандата.
Ефективен инструмент за повишаване на бюджетните приходи е и приватизирането на миноритарни дялове от държавни компании посредством тяхната продажба на Българската фондова борса.
АИКБ одобрява и подкрепя тенденцията за поддържане на нисък дял на средствата, преразпределяни от държавния бюджет. АИКБ остава на принципната си позиция, че държавата трябва да се стреми към консолидиране на бюджетния дефицит и пълно балансиране на публичните финанси. Асоциацията винаги е настоявала бюджетът на България да бъде планиран така, че предвидените държавни разходи да бъдат финансирани единствено чрез приходите в него.
Според Асоциацията политиките, свързани с човешките ресурси, излизат на все по-преден план, а недостигът на трудови ресурси вече оказва натиск върху развитието на българската икономика. Според Асоциацията планирането и ефективното изпълнение на адекватни мерки за активиране и включване в пазара на труда на неактивни и продължително безработни хора, както и облекчаване и улесняване на вноса на работна ръка от трети страни ще допринесе за преодоляване на този проблем, за насърчаване на производството и износа и за увеличаване на вътрешното потребление.
Пазар на труда
Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 52 на сто от членовете й обмислят през 2024 г. да намалят броя на заетите в предприятията си, а 29 на сто от тях възнамеряват да запазят броя на работниците/служителите. Всеки втори анкетиран член на АИКБ смята, че през 2024 г. възнагражденията на заетите в компанията им ще се увеличат, а 3-ма от 4-ма анкетирани смятат да намалят или да запазят размера на инвестициите на нивото им от 2023 г. Според Асоциацията това е сериозен сигнал, че за да успеят да преодолеят нарастващите дефицити и диспропорции в пазара на труда, значителна част от мениджърите са склонни да финансират текущи оперативни разходи вместо инвестиции в технологии и оборудване, а това, съчетано с непрекъснатото икономически несъразмерно и необосновано нарастване на МРЗ, крие според АИКБ съществен риск от тенденция за намаляване на конкурентоспособността на предприятията в средносрочен и дългосрочен план, и в крайна сметка до декапитализация на компаниите в България.
АИКБ смята, че трябва да бъдат предприети редица мерки за увеличаване на човешките ресурси в трудоспособна възраст, които да са насочени в 2 посоки - реформа в пенсионната система и ускоряване на темпа на нарастване на пенсионната възраст за мъжете и жените и облекчаване на административните процедури за внос на работна ръка от трети страни.
Минималната заплата
АИКБ настоява за нов подход при определянето на минималната работна заплата за страната – минималните месечни работни заплати и минималното заплащане за час да се определят чрез бипартитно колективно договаряне между браншовите (отрасловите) работодателски и синдикални организации. Договарянето да се извършва по икономически дейности, като по този начин то ще замени договарянето на минималните осигурителни доходи. За минимална работна заплата за страната би трябвало да се приема най-ниската минимална работна заплата от всички бипартитно договорени МРЗ.
АИКБ отново се обявява срещу продължаващото вменяване на несвойствени за бизнеса социални разходи, като например: първите три дни от обезщетенията за временна нетрудоспособност, платен отпуск за времето на ползване на отпуск по майчинство, като се предлага да се прилага решението на Европейския съд, според което право на платен отпуск има само за периодите, през които е полаган труд; допълнителното възнаграждение за прослужено време, т. нар. "класове", определяни административно от МС и други.
АИКБ принципно не подкрепя никакви мерки за повишаване на размера на социалните помощи и обезщетения за здрави хора в работоспособна възраст.
АИКБ настоява да бъде прекратена политиката на социално подпомагане "на калпак". Например: безплатни учебници за учениците от 1 до 12 клас, еднократна помощ за всички ученици от 1, 2, 3, 4 и 8 клас, безплатни детски градини за всички деца, коледни и великденски надбавки за всички пенсионери и т.н.
Цените
Според АИКБ задържането на пазарните цени и/или субсидирането на потребителските цени на стоки и услуги с цел осигуряване на политически дивиденти и запазване на обществения мир води до изкривяване на пазара и загуба на конкурентоспособност на българската икономика. От АИКБ настояват държавата да осигури пълна либерализация на всички пазари на стоки и услуги, демонополизация и създаване на условия за свободна конкуренция.
Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика и чрез намаляване на данъци/данъчни ставки и подкрепят отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения.
Преструктуриране
АИКБ отново препоръчва преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата.
От Асоциацията отбелязват, че за поредна година внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно управление закъсняват.
Работодателската организация препоръчва в Бюджет 2024 да се включат разчети, които недвусмислено да показват развитие и реализация на конкретни реформи в здравноосигурителната система.
АИКБ се обявява за намаляване на разходите за сектор "Вътрешен ред и сигурност" както като абсолютна стойност, така и като относителен дял спрямо БВП. Настоява за редукция на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор "Вътрешен ред и сигурност", предвид неизвършените реформи в сектора, които рефлектират в доказано неефективни и неефикасни разходи.
АИКБ настоява при увеличаване на разходите за отбрана приоритет да има българската отбранителна промишленост там, където това е възможно, а където не е - да се ползва активно практиката на офсетни поръчки.
