Няколко дни "изчакване" преди да започне да се изплащат пари за временна неработоспособност поради заболяване (болнични). Тази идея лансира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на БНР.
Той коментира предложението на партия "Воля", внесено вчера в деловодството на Народното събрание, първите три дни от болничния отново да се заплащат от НОИ.
От 2010 г., по настояване на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, първите 3 дни се поемат от работодателите. Едва след това започва да плаща НОИ.
Тогава това бе прието като антикризисна мярка – от една страна бюджетът на държавното общество осигуряване ще плаща по-малко, а от друга – така трябваше да се пресече стимула на работодателите да пускат работниците си в болнични, когато нямат работа за тях.
Според Велев връщането на старото положение е "най-малкото, което трябва да се направи". "Изисква го елементарната коректност и почтеност. Кризата отдавна мина, а ние продължаваме с тази временна мярка, която целеше да пази работодателите от изкушението да насърчават работниците да излизат в болнични, когато няма работа", каза председателят на АИКБ, цитиран от Economic.bg.
Той дори стига по-далеч, като дава примери с Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Португалия и Кипър, където според него първите няколко дни въобще не са платени. "В повечето страни има период на изчакване – няколко дни, в които не се изплащат изобщо болнични", обяснява Велев.
Според него процентът на компенсация в България – 70% от брутното възнаграждение по договор, е много висок. "Средното ниво в ЕС е много по-ниско. И като добавка към това на повечето места тези доходи се облагат", каза Васил Велев пред БНР.
