Оценка на „Евростат“ от април 2016 г. сочи, че 1/3 или 34,2 на сто от българите живеят в риск от бедност. Не могат да поддържат дома си топъл през зимата, не покриват сметките и жизнените си стандарти. Цифрите показват, че 2,5 млн. души у нас са в тежки материални лишения, но най-изтощителна е енергийната бедност, която поставя българите в ситуация на оцеляване. Има такива и не трябва да прикриваме проблема със смокиново листо, пише БГНЕС.
В социалните мрежи правилно се възмущават на обидния термин “енергийно беден”. Не е редно на хората, които изпитват затруднение да си плащат сметките за ток и парно, да им се лепва това непремислено клише. Съгласни сме, затова ще го употребяваме с цялата му условност, докато не намерим точните думи.
Ето какво е мнението на трима български експерти с един-единствен въпрос: Трябва ли нещо отрано да направи правителството, за да преодолее тежкия проблем със затрудненията на хората да си плащат тока и парното и да не изпадат в лишения, когато времето застудее?
Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт:
Една работеща икономика създава условия да няма бедност. Всичките ни политици се провалиха в основната си задача – да регулират политиката на доходите и да обезпечат съответното равнище на стандарт. А те се вторачиха в цените на енергията и както виждате ситуацията по спиралата стана още по-лоша.
Имаше най-различни варианти как да се излезе от ситуацията. За съжаление, никой не посмя да предприеме конкретни стъпки, а това можеше да стане още по времето на правителството на Симеон Сакскобургготски. В това число и да се раздвижи икономиката. Ако това бе станало, въпросите с енергийната бедност въобще нямаше да стоят пред нас.
Иначе много трудно се определя кой е енергийно беден. Ще дам пример – една дама, представител на прослойката на реститутите, живее в петстайно жилище в центъра на София, получава пенсия от 150 лв. и не може да си плаща парното и тока. Същата жена е в недоумение как е възможно това да й се случва. Такива примери – много.
А що се касае до регулирането на проблема ще припомня едно мое предложение отпреди много години. То се състои в следното: домакинство в затруднение да получава месечно 150 киловата на преференциална цена, но ако надвиши този разход, започва да плаща цената от А до Я. Човек сам трябва да определя от коя категория да е и не е нужно някой да му я посочва. При положение, че той е състоятелен си плаща по тарифите, а този, който не може се ограничава до 150 киловата. Говоря за минимума, който обезпечава покриването на минимални жизнени функции. Това не означава, че е нормално. Но – такива са възможностите на държавата.
Сложна е темата и много трудно става тази регулация. Разбирате ли колко хора трябва да се занимават с въпроса кой и доколко е социално или енергийно беден. И да регулират този процес, защото са възможни и злоупотреби. Обезсърчителното е, че критериите за енергийната бедност при експертите са едни, а при политиците – други. Има и една триада при решенията: на първото ниво е икономиката, на второ – икономиката, на трето – геополитиката. И всички тези нива са в подчинено състояние. В момента, в който има икономически проблем, се взема икономически обосновано решение. А когато не се намира такова, се взема политическо решение, което автоматически означава, че то няма нищо общо с икономиката. А когато заговори геополитиката, тогава всички мълчат. Сега сме точно в тази ситуация. В момента сме в такава геополитическа турбулентност, че най-важното е сигурността на хората, което означава, че сигурно ще забравим колко сме бедни. И трябва да икономисваме за оръжие, за специални части, които да ни гарантират тази сигурност.
По-простият вариант за решение е друг – електромерът да е този, който казва в коя скала си. Ако си надмогнал на харчовете си – ще си плащаш цената, а ако смяташ, че си социално слаб – ще се придържаш към преференциалната цена на ограничена консумация на енергия.
По въпроса с двете американски централи Марица Изток 1 и Марица Изток 3 е ясно - има подписан договор и точка по въпроса. Към 2001 г. наистина държавата имаше лоша перспектива от гледна точка на нови мощности. Тогава се появиха инвеститори, които си поставиха условията и те бяха рестриктивни – гарантирано връщане на инвестираните пари. Т.е. паричният поток към тях винаги е гарантиран. При тези подписани договори нищо не може да се направи. Сега ще ги изчакаме тези американски централи да им изтекат договорите. В момента те почти не работят, но им се плаща точно толкова, колкото са си изчислили, за да си върнат инвестициите. Те са си хеджирали риска, но това, че ние не сме го направили като държава, е съвсем друга тема.
Славчо Нейков, председател на УС на Института за енергиен мениджмънт и експерт по енергийна политика:
Въпросът с енергийната бедност не е само български. Според изследване на европейските институции той се отнася за около 11% от населението на ЕС, което обхваща около 55 млн. европейски граждани.
Хубавото в тази връзка е, че правителството предприе няколко стъпки в тази посока като част от правителствената програма. Същевременно енергийният министър и нейният екип от доста време работят, както с международни институции, така и с Генерална дирекция „Енергетика” към ЕК. Въпросът е в подхода и той свързан с това дали търсенето на решението за подпомагането на уязвимите потребители, които според правителствената програма са около 500 000 домакинства или 13-14% от населението, ще става чрез социалните функции на държавата през бюджета или ще се търси схема за създаване на т.нар. социални тарифи за подпомагане.
Лично смятам, че по-добрият вариант е да се надгражда съществуващата система, която функционира от доста време и която набляга на социалния подход. Веднъж определени уязвимите потребители да получават социално подпомагане – средствата се отделят чрез социалното перо на бюджета, а не чрез цената на тока.
Аргументите за това са няколко – системата работи от години, последната наредба на социалното министерство е от 2008 г., но е добре да се помисли за нейното надграждане. Вторият аргумент, свързан с линията на социалните тарифи за цените на тока, означава намеса не само на държавните структури, но и на енергийните дружества, на които трябва да им се възлагат функции при определянето на уязвимите потребители, но и на следенето на социалния им статус. Това последното е много трудно за изпълнение и е абсолютно излишно.
Моето мнение в резюме е да се надгражда съществуващата система, която не е лоша и може да бъде усъвършенствана. Но при условие, че уязвимите потребители се определят като такива от държавата по съответни критерии и тяхното подпомагане да става чрез социалното перо в бюджета, а не чрез цената на тока.
Еленко Божков, енергиен експерт:
Правителството вече трябваше да е постигнало истинска либерализация на пазара, да се компенсират енергийно бедните хора, както и да прекрати дългосрочните договори за изкупуване на енергия с двете американски централи Марица Изток 1 и 3. Последната мярка би освободила големи средства, вместо да се събират пари под формата на такса „Задължение към обществото”, с които се компенсират енергийно бедните потребители и домакинства. Защото над 30% българи в риск от бедност означава, че точно толкова са и с риск от енергийна бедност.
След като знаем от такъв авторитетен източник като Евростат, че са толкова бедните хора у нас, е рисково да се увеличава цената на тока. Може да се търси начин за увеличаване на доходите на българите, както и форми на компенсация на енергийните им разходи. Най-бързият начин при сегашните условия е да се запазят цените на електрическата енергия за битовите потребители такива, каквито са в момента. Но тогава трябва да се види кой ще поеме субсидирането на малките небитови потребители. И второ – откъде ще се намерят средства, за да могат да се подпомагат енергийно бедните?
Най-законосъобразното е да се прекратят договорите на двете американски централи, защото в тях съществува нерегламентирана държавна помощ и те така или иначе трябва да бъдат спрени от работа заради самата конкуренция на свободния пазар на електрическа енергия. И другото е – с парите, освободени от продажбата на емисии, да се подпомогнат енергийно бедните български граждани. ЕРП-тата непрекъснато ни лишават от информация какво е потреблението на домакинствата в района, който касае техните лицензии. Защото точно на тази база могат да се оценят възможностите за компенсация на бедните хора.
