Гневът в България се засилва, тъй като правителството е изправено пред перспективата да загуби милиони евро, предназначени за подпомагане на работниците в изпитващия затруднения въгледобивен сектор при намирането на нови работни места.
Като част от пакета на ЕС за климата - т.нар. "Зелена сделка", който има за цел да направи блока въглеродно неутрален до средата на века, през 2021 г. Брюксел задели 55 млрд. евро за "справедлив преход", за да подпомогне работниците от въглищните индустрии да се преквалифицират и да намерят нови работни места.
Само че България е единствената страна от ЕС, която все още не е представила подробен план за това как ще бъдат изразходвани тези средства - предварително условие за достъп до парите. София вече е загубила 100 млн. евро, тъй като не е изпълнила предишна цел, и ще загуби още 800 млн. евро, ако не предприеме действия навреме за тазгодишния краен срок, пише "Политико".
Това се случва, след като през януари българските депутати гласуваха да се откажат от ранното спиране на въглищата, договорено с Европейската комисия, с което застрашиха още милиарди пари от ЕС, свързани с Плана за възстановяване.
"Загубата на пари е най-големият риск в момента, а загубата на работни места е най-лошият сценарий", казва пред "Политико" депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски от парламентарната комисия по енергетика. Той наистина се съмнява, че правителството "ще успее за толкова кратко време".
Миньори, неправителствени организации и местни жители в Стара Загора обвиняват правителствата от последните две години за постоянните забавяния. Политиците са обвинявани, че отлагат болезнени решения, вместо да се заемат с изготвянето на планове за отказ от въглищата.
"Нищо не е направено. Никой не иска да понесе негативните политически последици", казва кметът на Стара Загора - Живко Тодоров. Там живеят 11 000 въглищари, там е и комплексът "Марица Изток", където три въглищни централи изхвърлят във въздуха над 40 милиона тона CO2 еквивалент всяка година.
Макар че крайният срок за представяне на плана е краят на тази година, според Рибарски българските законодатели са били уведомени, че ЕК обикновено се нуждае от шест месеца, за да разгледа документа, което означава, че времето бързо се съкращава. Има признаци, че може би най-накрая София обръща посоката, след като по-рано този месец на власт дойде ново правителство, пише "Политико".
"Имаме идея как да подходим към този процес", заявява премиерът Николай Денков пред изданието. Добавя, че ще представи нови идеи на ЕС "през следващите няколко седмици". Денков даде знак, че е получил удължаване на срока "до края на септември" след срещата си с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен в сряда.
"Ключовият момент е, че затварянето на въглищните електроцентрали първо трябва да следва икономическата обосновка, а също и технологичните изисквания", казва той. "В същото време трябва да се погрижим за хората, които се намират там. Не е лесно, чувствително е - но е осъществимо".
Политическа буря
Докато Полша често е обект на най-остри критики заради силната си зависимост от въглищата, България е най-въглеродната икономика в ЕС и все още разчита на черното гориво за производството на около една трета от електроенергията си.
Според Мартин Владимиров - ръководител на отдела за енергетика и климат в Центъра за изследване на демокрацията, до половината от емисиите на CO2 в страната все още се дължат на производството на въглища. Това превръща прехода от въглища към зелена енергия в спешен въпрос, особено в светлината на целите на ЕС в областта на климата. Само че местните жители и въглищните работници се съмняват в този ангажимент, като твърдят, че няколко правителства не са съобщили ясно за плановете си и не са предприели конкретни мерки.
"В огромна степен не се приема идеята за справедлив преход и постепенното спиране на въглищата, защото тук, в региона, не се полагат никакви усилия информацията да бъде поднесена по прозрачен начин", казва Румяна Грозева, която ръководи Агенцията за регионално икономическо развитие в Стара Загора, която обединява местните заинтересовани страни, за да планира процеса на преход.
Грозева добавя, че не е чувала нищо от правителството от 2021 г., когато за първи път страната ни започна да разглежда изготвянето на плана си за преход. "Никой от кметовете, никой от общинските съвети, никой от бизнеса - никой от нас не е участвал през последните две години", казва тя и добавя, че без средства от ЕС справедливият преход в региона ще бъде "невъзможен".
Местните жители са все по-притеснени от последиците. 30-годишният инженер Красимир Иванов, живеещ в Стара Загора, се притеснява, че "много хора може би ще напуснат", ако заводите бъдат затворени.
Въпросът е огромно главоболие за правителството, като се има предвид, че около 43 000 души са пряко и непряко заети във въглищната индустрия, казва Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.
"Без значение какво ще направи правителството, то ще загуби", смята той, тъй като партиите се опасяват, че поемането на ангажимент за отказ от въглищата ще доведе до "политическа буря". Но ако не се определи крайна дата, това ще означава "електроцентрали и мини, които ще фалират през следващите няколко години и ще загубят милиарди евро от фондовете на ЕС".
Корпорации и олигарси
Предизвикателството пред правителството се усложнява от наличието на силни профсъюзи на въглищарите, които настояват да запазят централите отворени, както и от силните корпоративни интереси.
"Това са и олигархичните мрежи около въглищните централи, които се възползват от статуквото и оказват натиск върху институциите да не предприемат действия", смята Владимиров. Много компании, които се занимават с поддръжката на централите, транспорта и кетъринга, имат "тесни връзки с политическите партии", казва той.
Българският магнат Христо Ковачки, който е управител на шест въглищни електроцентрали в страната, представлява особено предизвикателство, добавя Владимиров.
Миналата година Съдът на Европейския съюз постанови, че една от свързаните с него централи - "Брикел", е нарушила правилата на ЕС за замърсяване на въздуха, докато българското правителство заяви, че е открило "умопомрачителни нарушения" на обекта.
През февруари Европейската прокуратура започна разследване на няколко от заводите, свързани с Ковачки, като според разследването те са фалшифицирали данни за емисиите, за да спестят 74 млн. евро от въглеродни квоти на ЕС в периода 2017-2021 г.
ОЩЕ: Борислав Сандов за проверките на ТЕЦ-овете: Явно Христо Ковачки е добре пазен (ВИДЕО)
Но "никое правителство не е в състояние да му отнеме лиценза... въпреки че той нарушава закона за околната среда", казва Владимиров.
Ковачки също е говорил пред "Политико". Той казва, че неговият "основен приоритет" е да осигури "плавен енергиен преход, но постепенно", като добавя, че свързаните с него централи "уверено вървят по пътя на пълната енергийна трансформация".
Бизнесменът твърди, че съобщенията за нарушенията на "Брикел" по отношение на замърсяването на въздуха били "лъжа", и отказва да коментира твърденията за измами при отчитането на емисиите.
Очертаваща се катастрофа
Със или без средства от ЕС, анализаторите твърдят, че на България ѝ предстоят само три години, преди голяма част от въглищния ѝ сектор да бъде изложена на риск.
Две от въглищните електроцентрали в страната, собственост на американските фирми AES и Contour Global, се ползват от дългосрочни договори с фиксирани цени и на практика получават държавни субсидии, когато цените на електроенергията са по-ниски от производствените разходи на централите. Но когато тези договори приключат до 2026 г., същата държавна подкрепа няма да бъде възможна.
Изпълнителният директор на AES България - Иван Цанков, казва пред изданието, че тъй като неговата електроцентрала предоставя "критични системни услуги" за балансиране на българската мрежа, фирмата започва да "проучва различни други алтернативи в допълнение към въглищата, които можем да изгаряме, за да продължим да изпълняваме тези важни задължения към системата" след 2026 г.
Държавната ТЕЦ "Марица изток-2", най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна подкрепа, но "не е конкурентоспособна на пазара", заявява пред "Политико" шефът на КЕВР Иван Иванов. Той добавя, че по-рано този месец централата е продавала на загуба само от плащането на квоти за емисии, дори преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на работниците.
"Това не може да продължава дълго - то е неустойчиво", казва Иванов, като се аргументира, че директните субсидии за въглищните централи също ще бъдат незаконни през 2025 г. съгласно настоящите правила на ЕС.
"При сегашната цена на електроенергията всички са губещи централи", казва Владимиров. Това означава, че "без субсидии повечето от работещите в тях ще си отидат" до 2026 г.
Въпросът какво ще правят по-нататък, се усложнява от факта, че заплатите на работещите във въглищния сектор могат да бъдат с 50% по-високи от средните за региона, казва Александър Загоров - ръководител на синдиката Конфедерация на труда "Подкрепа", който представлява 9000 работници от индустрията. Ето защо "ние сме принудени да защитаваме това, което имаме".
"Не знаем какво ще се случи", добавя той. "Най-важното, което искаме, е някакъв план", казва Загоров и допълва, че в противен случай ще има "социална катастрофа".
Графика на "Политико" - обещанията на страните от ЕС през коя година ще се откажат от въглищата:
