Настоящите условия за ранно пенсиониране на хората с първа и втора категория труд да важат до края на 2017 г., а не до края на настоящата 2014 г. Тези промени в Кодекса за социално осигуряване са внесени от депутатите от Коалиция за България Мая Манолова и Страхил Ангелов стана ясно вчера.
Според мотивите им „сочената привилегия за ранно пенсиониране е уредена по един нелеп начин", а очакването на една голяма част от лицата, които са започнали да работят при тези тежки условия на труд, разчитайки, че техните особени и специални права ще бъдат защитени, е на път да бъде неоправдано.
Според настоящите текстове в осигурителното законодателство, до 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд. За втора категория труд условията са 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, припомня Дарик радио.
Днес пък стана ясно, че КНСБ настоява за замразяване на възрастта за пенсия до началото на 2019 г. Причината е, че от 2000 г., когато бе направена пенсионната реформа, продължителността на живота за мъжете е нараснала с 10 месеца, а за жените с 1 година и 4 месеца. "Знаете какво се случи с условията за пенсиониране през този период", подчерта президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той визира рязкото увеличение на годините за пенсия от 2000 г. досега и на практика символичния ръст на продължителността на живота.
Димитров обясни, че е съгласен с препоръката на Европейската комисия да се въведе автоматично обвързване на двата компонента, но това трябва да стане едва от 2019 г. А базата да бъде ръстът на годините живот през следващите 4 г. В същото време обаче синдикалистът за пореден път повтори позицията на синдиката, че през този период трябва да продължи увеличението на стажа с по 4 месеца на година, тъй като това е показателят, от който зависи осигурителният принос на човек, пише в утрешния си брой вестник "Сега".
Президентът на КНСБ намекна, че ако не се реши проблемът с ранното пенсиониране на работещите тежък труд, чиито ранни пенсии от 2015 г. трябва да се поемат от професионалните фондове, ще има протести. Синдикатът е склонен да подкрепи идеята на професионалните фондове до 2022 г. тази категория хора да получават една основна пенсия от НОИ на базата на осигурителния си принос в солидарния стълб и допълнителна от професионалните фондове. По сега действащото законодателство от 2015 г. фондовете трябва да им изплащат изцяло ранните пенсии. Проблемът е, че правото за придобиване на тази пенсия е на базата и на стаж отпреди 2000 г., когато парите от осигуровки са отивали изцяло в НОИ. Според Димитров фондовете трябва да поемат изцяло плащанията при пълни 10 години за първа категория труд и 15 г. за втора, т.е. целият стаж при тежки условия да е след 2000 г., когато са създадени фондовете. Дотогава те трябва да изплащат допълнителна пенсия към основната от НОИ.
