Парите в Сребърния пенсионен фонд се топят, вместо да се умножават. Причините са три - инфлация, отрицателни лихви и пресъхващи приходи.
Средствата на резервния фонд, които след време трябва да допълват основните пенсии на българите, се държат на депозит в БНБ, който се подновява всяка година. През предходните 5 години лихвеният процент бе 0 (нула) и от 2012 г. на практика сумата не е донесла и лев на депозанта, пише вестник "Сега".
В момента Сребърният фонд разполага с 2.8 млрд. лева. А за 2017 г. БНБ е определила отрицателна лихва - минус 0.10 процента. Това означава, че за съхранението на въпросните 2.8 млрд. лева централната банка ще удържи 0.10%, или около 2.8 млн. лв. За да не се ощетява фондът, тази загуба ще бъде за сметка на централния бюджет. Което обаче означава, че ще я платят българските данъкоплатци - същите, за които уж се трупа Сребърният фонд.
И догодина средствата на Сребърния фонд вероятно ще продължат да носят отрицателна доходност, която ще бъде компенсирана с доплащане от държавния бюджет. В понеделник кабинетът одобри актуализирана средносрочна стратегия за развитието му. Документът не предвижда промяна в начина на управление, стана ясно от прессъобщение на Министерския съвет. "Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея", поясняват от МС. С други думи, парите ще си стоят на отговорно пазене в БНБ - срещу отрицателна, нулева или символична лихва. А инфлацията ще продължи да подяжда Сребърния фонд.
При създаването на резервния пенсионен фонд преди десетина години идеята бе той непрекъснато да се пълни с приходи от приватизация и концесии, а средствата да се множат, като се инвестират разумно - съгласно ясна стратегия. През годините обаче приватизацията взе да затихва, а правителствата и особено тези на ГЕРБ започнаха да отклоняват за други цели приходите от раздържавяване и концесиониране. В същото време никой не се престрашава да приеме стратегия за инвестиране на милиардния ресурс.
В Сребърния фонд няма да влезе и нито лев от очаквания 480 млн. лв. еднократен приход от концесията на летище София, става ясно от проектозакона за държавния бюджет за 2018 г. Това е поредният приходоизточник, който заобикаля фонда, след като през 2010 г. бе създадена Държавната консолидационна компания. Оттогава парите от приватизация на държавните дружества постъпват в компанията, т.е. директно в държавния бюджет. Това се случва, въпреки че по закон фондът трябва да се пълни със средства от приватизация, концесии и бюджетни излишъци. От една година в Сребърния фонд започнаха да постъпват и вноските за втора пенсия на хората, променили осигуряването си от универсалните пенсионни фондове към държавния фонд "Пенсии".
През последните години постъпленията са основно от концесии. Така например от общата сума от 120 млн. лв., постъпили през 2016 г., 88 млн. лв. са от концесии. От приватизация са влезли едва 2 млн. лв. и още 1.9 млн. от глоби и неустойки, свързани с приватизационния процес. Още 32.1 млн. лв. са постъпили при промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд към държавния фонд "Пенсии". През 2016 г. средства от бюджетен излишък не са отчислени, защото предходната година хазната излезе на червено. За първите девет месеца на тази година са постъпили над 140 млн. лв., показва справка на финансовото министерство. Липсва обаче разбивка по видове приходоизточници.
Фондът бе създаден през 2007 г. с идеята да акумулира постъпления от продажба на държавна собственост, от концесии и бюджетни излишъци. Тези средства по закон не могат да бъдат ползвани в срок от 10 години, за да се натрупа достатъчно солидна сума, с която да се подпомага НОИ при изплащането на все по-нарастващите разходи за пенсии.
Десетгодишният мораториум изтича през октомври 2018 г. По този повод БСК преди време постави въпроса за законова промяна, с която да се удължи срокът на мораториума, за да е гарантирано, че парите в него няма да бъдат използвани за нещо друго. "На този етап няма отговор от финансовия министър", заяви за в. "Сега" Жечко Димитров от БСК, който е в надзорния съвет на Сребърния фонд.
БСК настоя още да се премахне законовата вратичка за заобикаляне на изискването парите от приватизация да влизат във фонда. "До момента чрез Държавната консолидационна компания от Сребърния фонд са отклонени около 500 млн. лв.", посочи Димитров. БСК настоява тази сума да бъде възстановена на фонда.
