Осъдиха ни за КТБ, но тръгнахме да променяме закона заради друга банка

Представляващите дадена банка преди да бъде взето решение за отнемане на лиценза ѝ да могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност. Това предлага служебното финансово министерство с кратко допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.

Още: Държавата се сбогува с един от проектите в сектор "Транспорт" по ПВУ, ще спасява втория

Още: Европейската комисия каза тежката си дума за смяната на зимно и лятно време

С добавката се прави опит българското законодателство най-после да бъде съобразено със забележките, че не позволява адекватна съдебна защита от страна на акционерите на обявена в несъстоятелност банка в България. Точно това се оказа основата на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по казуса КТБ и лиценза на банката на Цветан Василев: Съдът в Страсбург: Лицензът на КТБ е отнет незаконосъобразно.

Накратко - според съда е нарушение на Европейската конвенция за правата на човека назначените от БНБ квестори и синдици да са единствени защитници на КТБ пред съда, защото БНБ е другата страна по процедурата.

Освен това - със законопроекта се маха правото на финансовия министър да предлага на Фонда за гарантиране на влоговете в банките да освобождава синдика на банка в несъстоятелност, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Припомняме, че това право влезе в закона през 2015 година - само че финансовото министерство твърди, че министърът не може да следи адекватно дали синдикът работи както трябва, защото няма механизъм, с който министърът да си състави точната преценка.

Още: Европа с нов удар по Русия и олигарсите около Путин

Още: Британската икономика неочаквано се сви в началото на 2025 г.

Дори законопроектът да бъде приет за разглеждане от парламента, то това ще стана чак след формирането на ново Народно събрание т.е. най-рано от октомври нататък. А случаят КТБ далеч не е единствен, заради който ЕСПЧ посочва, че българското законодателство не отговаря на европейските норми - такъв е случаят с Международна банка за търговия и развитие (МБТР). Тя фалира преди 17 години, а на 2 юни, 2016 година ЕСПЧ ни осъди. И именно заради това сега се появи законопроект, което личи от мотивите: "Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) е изготвен във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото "Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България" (жалба No 7031/2005)" (МБТР срещу България) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет No 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка".

ОЩЕ: България през 2014 година: Случаят КТБ – предистория и ескалация на кризата