Решението на австрийската енергийна компания OMV от средата на ноември да спре да плаща за доставките на природен газ от “Газпром” може да послужи като прецедент да последват и други откази, пише Bloomberg. Агенцията посочва за пример и иска на българската “Булгаргаз”, но уточнява, че оттам са отказали да коментират текущи съдебни процеси или потенциални спорове.
Българската енергийна компания търси компенсации в размер на 400 млн. евро за едностранно прекратения договор за доставка на газ от "Газпром" през април 2022 година.
Енергийни гиганти искат компенсации
Още ред компании – от италианската ENI до германската RWE, твърдят, че имат право на компенсации на разходите за замяна на газовите доставки след като руският газов монополист ограничи, а впоследствие прекрати изцяло подаването на горивото през 2022-а като се обоснова със спорове за плащанията в рубли. Което принуди европейските правителства да се впуснат да набавят алтернативни доставки на по-високи цени, по-голямата част от които бяха втечнен природен газ, докаран с кораби от Съединените щати и Катар.
Още: Цената на природния газ скача с двуцифрен процент
“Има няколко висящи дела и се очакват повече решения през идните месеци”, посочва Агниешка Асон – адвокат със специалност енергетика и гостуващ научен сътрудник в Оксфордския институт за енергийни проучвания. Тя допълва, че “ако се присъдят повече щети на европейски вносители, което вероятно ще се случи, и ако поне някои от тях влязат в сила, това ще окаже сериозен натиск върху финансовата позиция на “Газпром”.
Вероятността от нови прекъсвания на подаването на газ е още една причина за търговците да се съмняват, че руското гориво ще продължи да захранва Европа още дълго време. В този микс са и американските санкции на “Газпромбанк”, която европейските фирми използваха, за да плащат за доставения газ, както и несигурността за потоците през Украйна когато изтече договора за транзит в края на 2024 година.
Компаниите, които искат обезщетения от “Газпром”, едва ли ще получат кешови плащания от руския газов гигант и, подобно на OMV, трябва да намерят алтернативни пътища, за да ги вземат. Предвид австрийския опит и ответния акт на руснаците обаче, другите купувачи, решили да не плащат, ще трябва да са сигурни, че са набавили достатъчно алтернативно гориво, за да оцелеят без руския монополист. Що се касае до “Газпром”, орязването на потребителите означава загубата на поредната позиция в Европа.
Синьото гориво е един от малкото ценни активи, които “Газпром” все още притежава в Европа. А чуждата й собственост се сви значително, след като Берлин национализира “Газпром Германия” в разгара на енергийната криза.
