Депутати от "Продължаваме промяната" (ПП) се опитват да прокарат в нарушение на закона наскоро отхвърлен от Народното събрание законопроект. Той касае ключова промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП) - възможността за индексация на договорите според инфлация, като ефектът му може да възлезе на стотици милиони левове. Това коментира в. "Сега".
През месец май законопроектът не беше приет от парламента и това значи, че според правилника на Народното събрание повторно внасяне може да има най-малко 3 месеца по-късно. Само че внасяне има отново, като основната ябълка на раздора в този законопроект е индексацията заради инфлация.
Първият проект за индексация на строителните и други договори с мотив "инфлация", внесен от депутати на ПП и ИТН, породи тежки спорове в парламента. В момента Законът за обществените поръчки (ЗОП) позволява надхвърляне на стойността по договорите само в ограничени случаи, а индексация на цени заради инфлация е допустима само ако такава е предварително предвидена в тях. Идеята на промените е индексацията според инфлацията да може да се приложи и за заварени договори без такава клауза.
При първия опит спорът в парламента беше сериозен, заради твърдението, че индексацията няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. Това твърдение не беше прието от мнозина. Без осигурено финансиране в бюджета индексацията ще се окаже възможна само при възложители, които разполагат със свободен ресурс. Оспори се и самото прилагане на разпоредбите към вече сключени договори, за които се твърди, че са сключвани при раздути цени. МРРБ представи тогава методика, която предвиждаше таван на индексацията - до 15% от стойността на договора.
В новото предложение, методиката за индексация няма да се определя с правилника за прилагане на ЗОП, а ще се пише от правителството (МС). Според финансовото министерство това е по-гъвкав механизъм, защото видовете договори са различни, методиките следва да са различни, а честите изменения в правилника за ЗОП не са препоръчителни и създават правна несигурност. В новия проект обаче не е отразена нито една от отправените критики. Финансовият министър Асен Василев например настоя през май актуализацията да се прилага само за предстоящи дейности по заварени проекти, но не и за вече приключили такива. Това бе прието с огромно недоволство от бизнеса, защото строителните фирми твърдят, че са се съгласили на анексиране на стари договори заради уверения, че цените ще бъдат индексирани. В предложената от регионалния министър Гроздан Караджов методика се предвиждаше възможност на индексация на разходи, фактурирани или настъпващи след края на юни 2021 г. Новото предложение не дава и никаква ограничителна рамка за максимално допустимото увеличение на стойността на договора след индексиране.
Текстовете на новото изменение - подобно на старото, са рамкови и дават огромна свобода на Министерския съвет да определя правилата. Оказва се и че за различните видове договори - за услуги, доставки и строителство, може да има различни методики, а какво ще пише в тях - никой не коментира. Не е направено никакво усилие и в посока да се покаже ефектът на евентуална промяна в ЗОП върху бюджета на държавата.
