Активите на "Южен поток България", като сервитути и вещни права, могат да се използват при определен сценарий за други проекти в газопреносната мрежа на страната. Това заяви от парламентарната трибуна вицепремиерът Томислав Дончев. Той отговаряше на въпрос на депутатите от Реформаторския блок Мартин Димитров и Петър Славов относно общия размер на направените разходи от България по спрения газов проект "Южен поток".
Димитров и Славов развиваха въпроса си, обяснявайки че страната ни добросъвестно е изпълнявала задълженията си по договора за "Южен поток", като учредяване на сервитути и отчуждаване на земя, но заради това понася негативи. Двамата народни представители попитаха още дали България обмисля да предяви иск срещу руската страна, давайки за пример италианската строителна компания Saipem, която заведе дело срещу дъщерната компания на „Газпром“ South Stream Transport B.V.
"Очевидно е, че "Южен поток" е малко вероятен или съвсем невероятен да се случи", каза Томислав Дончев. Той обаче обясни, че ще има предстояща среща с Европейската комисия, на която ще се обсъжда газовия разпределителен център "Балкан", който страната ни има намерение да се реализира.
По думите на Дончев се коментира един от източниците на газ да са една, две или повече руски тръби в Черно море. Припомняме, че енергийният министър Теменужка Петкова също беше заявила на среща на българо-руската междуправителствена комисия, че България ще разчита на руски газ за газовия хъб.
Относно иска на Saipem, Томислав Дончев обясни, че трябва да се направи разграничение, защото Saipem предявява претенции на база на това, че е изпълнител, което е различно от иск на съакционер, какъвто е българската страна. Основните разходи на от българската страна по "Южен поток" са извършени чрез "Южен поток България", в която участват Българския енергиен холдинг (БЕХ) с 50% и руската държавна газова компания "Газпром" с 50%, каза вицепремиерът.
БЕХ като акционер се е опитвал да ограничи до минимум разходите, заяви Томислав Дончев. Той посочи също така, че въпреки "най-високите изисквания за публичност и прозрачност", трудно може да отговори на исканията за коментар по намеренията за иск срещу Русия. 'Ние сме партньори с "Газпром", аргументира се Дончев.
Вицепремиерът каза още, че капиталовите увеличения на съвместното дружество "Южен поток България" са източник на финансиране за дейността на компанията. Най-голямата вноска, която е внесла БЕХ за проекта „Южен поток”, е на стойност 191 млн. лв. на 18 август 2014 г., заяви Томислав Дончев. "Общата стойност на всички вноски е 198 млн. лв.”, допълни той.
Развивайки въпроса си Мартин Димитров отново попита дали България не може да предприеме действия заедно с другите засегнати страни заради спирането на "Южен поток". Депутатът даде за като пример за ответните действия на Русия това, че Москва заведе дело срещу България заради "Белене".
"Ситуацията има различни измерения. В опитите да защитим националните интереси, могат да бъдат предприети различни действия", каза Дончев, който обаче допълни, че на ниво анализ те не могат да бъдат оповестени. "Прав сте за пропуснатите ползи, прав сте и за направените разходи", потвърди вицепремиерът.
"Тук ситуацията е значително по-добра", каза Томислав Дончев, сравнявайки "Южен поток" и "Белене". Капиталът на дружеството ("Южен поток България", бел. ред.) е 446 млн. лв., от които е разходена нищожна част", каза той, добавяйки, че значителната част от капитала е налична. В крайна сметка 386 млн. лв. от сумата е налична, заяви вицепремиерът.
Той потвърди, че от спирането на "Южен поток" България е най-засегната предвид факта, че е първа входна точка на газопровода, но освен икономически, търпи и политически негативи.
"Всички останали действия, за които сме готови, усилията са да бъде извадено рационалното зърно, без конфликти с европейското законодателство, да бъде реализирано", заяви Томислав Дончев.
За "Южен поток"
Проектът за газопровод "Южен поток" беше един от най-големите енергийни проекти в Европейския съюз. Морската му отсечка трябваше да започне край гр. Анапа, на руския Черноморски бряг, да премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море и да излезе на българския бряг близо до гр. Варна. Нейната дължина е около 931 км. При излизането на "Южен поток" на българския бряг, той трябваше да се свърже със сухоземния участък на газопровода, по който да се осъществи по-нататъшния пренос на газ през територията на България за страните от Югоизточна и Централна Европа.
На 1 декември 2014 г. при посещението си в Анкара руският президент Владимир Путин съобщи, че в настоящите условия Русия няма да реализира проекта "Южен поток" и стартира преговорите за "Турски поток", който щеше да минава през южната ни съседка. През 2015 г. "Южен поток" опита да се превърне в „Турски поток”, но не можа. Заради свалянето на руския самолет Су-24 на границата със Сирия Москва и Анкара спряха преговорите за газопровода "Турски поток". В началото на декември 2015 г. Русия обяви, че проектът за газопровод „Турски поток“ е спрян.
