Хората на пълен работен ден в сферата на научноизследователската и развойна дейност в България, достигат 26 085 души към края на миналата 2020 година. Това е спад от 1.2% спрямо предходната година, сочат данните на Националния статистически институт.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Делът на жените в тази сфера възлиза на 46.3%. Броят на заетите изследователи на пълен работен ден достига 16 691 души, което е спад от 1.5% на годишна база. Останалите близо 10 хил. заети в сферата не се класифицират като изследователи, а като лица, които оказват директна подкрепа за научноизследователска и развойна дейност (R&D или НИРД) . Това могат да бъдат мениджъри, администратори, техници, чиновници и др. става ясно от методологията на НСИ.
Основната част от заетите с научноизследователската и развойна дейност през 2020 г. е съсредоточена във фирмите и научните институти от сектор „Предприятия“ – 52.4% от общия персонал, зает с НИРД (в еквивалент на пълна заетост), или 13 663 души. В организациите и институциите от сектор „Държавно управление“ научна дейност осъществяват 8 210 души, което съставлява 31.5% от общия персонал, зает с НИРД през 2020 година. В сектор „Висше образование“ 4 059 души са ангажирани с провеждането на научни изследвания и разработки, като относителният им дял е 15.6%.
По предварителни данни през 2020 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност възлизат на 1.023 млрд. лева. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) през 2020 г. нараства на 0.85% при 0.83% през 2019 година.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Сектор „Предприятия“ е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 67.5% от общите разходи за НИРД през 2020 година. Следва сектор „Държавно управление“, чиито научни институти и организации формират 25.7% от общите разходи за НИРД. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6.1%, а от нетърговските организации - на 0.7% от всички разходи за НИРД.
Научноизследователската и развойна дейност се финансира от държавния бюджет, бизнеса, други национални източници и от чужбина. През 2020 г. най-голям е делът на чуждестранните източници на средства за осъществяване на НИРД - 38.8%. Сектор „Предприятия“ финансира 35.4% от общите разходи за НИРД, а държавният бюджет - 25.3%.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
В структурата на разходите за НИРД по области на науката през 2020 г., както и през предходната година, най-голям относителен дял имат разходите за НИРД в областта на техническите науки - 54.2%, или 554.5 млн. лв., следвани от медицинските и здравни науки с дял от 18.3%, или 187.0 млн. лв., и естествените науки - 16.0%, или 163.9 млн. лева.
