Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН в специално проучване. То е проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол.
Ползи за тежкотоварния транспорт и туризма
Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1.39 млрд. лв. годишно.
Още: Лъчезар Богданов: Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката
Още: Властите обясниха промени на границата за търговията и икономиката ни в Шенген
Втората полза отчита елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни.
От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.
Още: Какво се променя с влизането ни в Шенген? (ВИДЕО)
Четвъртата полза е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването. Преки ползи от присъединяването на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.
В очакване на конкретна дата за Шенген
Резултатите от проучването на икономическото въздействие на присъединяването на България към Шенгенското пространство на ИИИ при БАН са използвани от Българската стопанска камара, както и при изготвяне на Становище INT/1064 на Европейския икономически и социален комитет „Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар / България и Румъния“, съобщиха още от Института.
Още: Илва Йохансон: На Нова година ще отворя шампанското за България и Румъния в Шенген
В становището си Европейският икономически и социален комитет призовава Съвета на Европа да определи дата за премахване на контрола по сухопътните граници между България и Румъния и другите държави-членки от Шенгенското пространство още през 2024 г., като това ще бъде гласувано на заседанието на 12 декември т.г.
Още: За пълното приемане на България и Румъния в Шенген: Силна подкрепа от мнозинството в ЕП
Подчертава се също, че са налице ограничени анализи и данни за икономическите последици за единния пазар от оставането на двете държави-членки извън Шенгенското пространство. Досега има само едно проучване, възложено от Европейския парламент през 2016 г., чиято цел е да се оцени въздействието на възстановяването на граничния контрол в рамките на Шенген, но не и на ефекта от задържането на отделни страни извън него. В този смисъл проучването на ИИИ при БАН даде своя принос за осигуряване на актуална информация и обективна оценка.
Още: Все повече знаци, че България ще е в Шенген от 1 януари, но с още 6 месеца граничен контрол
Горещи идеи за зелено бъдеще: Топлофикационни системи на утрешния ден
В Бюджет 2025 е предвидена подготовка за либерализиране цената на битовия ток
Енергийният министър се закани да отреже "Газпром" за транзита през България
За кои професии са най-много онлайн обявите за работа в ЕС?
Самолетните билети от и до Германия ще са с нови цени от януари
