Проектобюджета за 2023 г. залага на оптимизма. Начина, по който се опитваме да закърпим този бюджет, е недалновиден. Това заяви икономистът Михаил Кръстев в ефира на Нова телевизия.
Още: С бойкот или без бойкот: Цените на основни продукти продължават да растат
Още: Теменужка Петкова каза колко е спадът на оборотите на магазините в деня на бойкота
Лъчезар Богданов припомни, че бюджет се прави предходната година. „Сега смел юли и ако експертите в Министерството на финансите не мога да си направят прогнозата, да си ходят. Говорим за бюджет за няколко месеца и приходите се следят месец по месец. Поне за няколко месеца могат да прогнозират“, каза той.
По думите му до края на тази година не се предвиждат дълбоки мерки, а са обират луфтове. Според него голямото предизвикателство ще е правенето на бюджет за 2024 и 2025 г., когато ще трябва да има съществени промени и реформи.
„Всички мерки, които се предлагат, са важни. Но това са мерки, през които ще се развиват политиките. Ние ще подкрепим Закона за държавния бюджет, защото сме преценили, че това е обективната реалност“, каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Още: Няма да изкривяваме пазара: Желязков не каза нищо конкретно за мерки за скъпите храни
Още: Ядрената енергетика в България и ЕС ще се развива чрез активно сътрудничество
По думите му този бюджет е по-добър от предходния. „Имаме нашите предложение за оптимизация на разходите и притеснение относно приходите. Нашата основна забележка е относно 6.4% бюджетен дефицит“, каза той.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Икономическият министър обеща пълна електронизация на услугите за бизнеса
Още: Средната заплата на жените в България е с около 20% по-ниска от тази на мъжете
Иванов критикува и социалните мерки и каза, че трябва да има таргетиране. „Имаме обществено ресурс, които се харчи неефективно“, смята той.
Бившият социален министър Иван Нейков заяви от своя страна, че един от рисковете за бюджета е раздаването на пари на калпак, без да се преценяват истинските нужди.
